Баба Сажет беше сладкодумна и всички й повярваха. Обещаха да постъпят тъй, както ги посъветва, и я дариха богато, преди да я изпратят. Понеже тя бе препоръчала да кърмят близнаците с различно мляко, помъчиха се да намерят дойка.
В селото нямаше. Стрина Барбо не се беше надявала на близнаци и тъй като винаги бе кърмила сама децата си, не й беше дошло на ум да потърси предварително. Наложи се татко Барбо да замине, за да намери кърмачка в околността. През това време, понеже майката не можеше да остави новородените да линеят, започна да ги кърми и двете.
Хората в нашия край не обичат прибързаните решения и дори да са имотни, все трябва да се попазарят. Известно беше, че семейство Барбо има с какво да плати и всички смятаха, че майката, която не беше вече в първа младост, не може да кърми двете близначета, без да се изтощи. Затова всички кърмачки, които татко Барбо намери, му поискаха по осемнадесет ливри на месец — така си е и редно да плати един заможен човек.
На татко Барбо обаче не му се даваха повече от дванадесет до петнадесет, смяташе дори, че и това е много за един селянин. Обходи всички околни села и много се пазари, но не успя да се споразумее с никоя. Всъщност нямаха бърза работа, защото двете бебета бяха мънички и нямаше как да уморят майка си; освен това бяха здрави и кротички и тъй малко плачеха, че не създаваха повече грижи от едно бебе. Когато едното спеше, спеше и другото. Бащата беше разширил люлката, тъй че ако двете деца плачеха едновременно, люлееха ги и ги успокояваха едновременно.
Най-сетне татко Барбо се споразумя с една кърмачка за петнадесет ливри, спореха още за някакви сто су; тогава жена му се намеси:
— Слушай, татко, не разбирам защо ще харчим сто и осемдесет или двеста ливри годишно, като че ли сме господари и като че ли аз съм престаряла, та не мога да си храня сама децата. Имам мляко дори в излишък. Я ги погледнете нашите момченца, вече са на един месец, а как хубаво растат! Мерлодица, дето искате да я вземете за дойка на едното, не е и наполовина здрава и читава като мене. Млякото й е осемнадесетмесечно и не струва за такова малко дете. Баба Сажет каза да не храним близначетата с едно и също мляко, за да не се обикнат много. Вярно е, така каза, ама не рече ли, че трябва еднакво да се грижим за тях, понеже близнаците не са тъй силни като другите деца. По-добре нашите да се обичат прекалено много, отколкото едното да си иде заради другото. Че пък и кое от двете ще дадем на кърмачката? Признавам си, еднакво мъчно ще ми е да се разделя и с едното, и с другото. Обичам еднакво всичките си деца, но не знам защо, тези двечките като че ли ми са най-миличките и най-сладките, които съм носила на ръце. Нещо все ми става на сърцето, боя се да не ги изгубя. Моля ви се, мъжо, да не мислим вече за кърмачка. За всичко останало ще послушаме баба Сажет. Пък и как могат бозайничета да се обикнат толкова много, когато, след като ги отбия, няма да си разпознават още крачетата и ръчичките.
— Право казваш, жено — отговори татко Барбо и погледна жена си, която беше рядко запазена и силна. — А ако все пак, докато децата пораснат, здравето ти се разклати?
— Не се страхувайте — успокои го майката, — имам добра охота, все едно, че съм петнадесетгодишна. Пък и ако усетя, че се изтощавам, обещавам да не крия, винаги има време да изпратим едно от клетите дечица вън от къщи.
Татко Барбо се предаде. Още повече че предпочиташе да не прави излишни разходи. Стрина Барбо кърмеше близнаците, без да се оплаква и без да се измъчва, и се чувствуваше толкова добре, че две години след като отби малките, роди още едно хубаво момиченце, което кръстиха Нанет и което тя също откърми сама. Това обаче беше малко прекалено и тя като нищо можеше да се разболее, ако голямата й дъщеря, която също имаше бебе, не я отменяше от време на време, кърмейки малката си сестричка.