Ландри не смееше да мръдне, защото да се върне назад, съвсем не значеше, че ще се спаси от огънчето. Всички знаят, че то преследва тия, които бягат от него, и се изпречва на пътя им, докато ги подлуди и ги събори в някой трап. Той трепереше от страх и от студ, когато чу зад себе си нежно гласче:
Изведнъж отнякъде изникна малката Фадет; тя се готвеше да прекоси реката, весела, без да се плаши и без да се удивлява на блуждаещото огънче. Сблъска се с Ландри, който седеше на земята в мрака, и се отдръпна, проклинайки по-грозно и от момче.
— Аз съм, Фаншон — каза Ландри, като стана, — не се бой. Аз не съм ти враг.
Говореше й кротко, защото се страхуваше от нея почти толкова, колкото и от блуждаещото огънче. Беше чул песента й и беше разбрал, че му прави заклинание, а то танцуваше и се въртеше като лудо пред нея, сякаш се радваше, че я вижда.
— Виждам добре, хубав близнако — отговори малката Фадет, като се позамисли, — че ми говориш любезно, защото умираш от страх и гласът ти трепери досущ като гласа на баба ми. Хайде, клето сърчице, някои не са тъй горди нощем, както през деня, и обзалагам се, че не смееш да минеш през водата без мене.
— Боже мой, току-що излязох оттам — каза Ландри — и едва не се удавих. А ти ще минеш ли, Фадет? Не се ли страхуваш, че ще се заблудиш?
— Защо да се заблудя? Виждам какво те тревожи — отговори засмяна малката Фадет. — Хайде, дай ми ръка, страхливецо! Блуждаещото огънче не е толкова зло, колкото си мислиш, и причинява беда само на онези, които се страхуват от него. Аз съм свикнала да го виждам, стари познати сме.
След тези думи тя дръпна силно Ландри и го поведе през брода, като тичаше и пееше:
Ландри се чувствуваше зле и с малката магьосница, както и с блуждаещото огънче, но все пак предпочиташе да види дявола в човешки образ, отколкото в такъв потаен и пърхащ огън, затова се подчини и скоро се успокои, воден от Фадет, сякаш вървеше по камениста почва. Но тъй като и двамата вървяха бързо и въздухът се раздвижваше, блуждаещото огънче, което нашият учител нарича „особено природно явление“, а той разбира от тия неща, и винаги ни обяснява, че не бива да се боим от тях, неотлъчно ги следеше.
XIII
Може би баба Фаде също знаеше някои и други неща и беше научила внучката си да не се страхува от нощните огньове; може би защото ги виждаше често край брода Рулет, а не за първи път като Ландри, Фадет беше разбрала, че те съвсем не са лоши духове и не правят никакви злини. Усещайки, че колкото повече се приближават до огънчето, толкова по-силно трепери Ландри, тя каза:
— Слушай, детенце, този огън не обгаря и ако го докоснеш, ще видиш, че няма да ти остане никакъв белег.
„Толкова по-зле — помисли Ландри, — всеки знае какво значи огън, който не гори. Разбира се, това не е божа работа, защото божият огън стопля и обгаря.“
Но не каза нищо на малката Фадет и когато стъпи здрав и читав на брега, изпита непреодолимо желание да я зареже там и да изтича до Близначницата. Но понеже не беше неблагодарник, не хукна да бяга, а й благодари.
— Ето че за втори път ми правиш услуга, Фаншон Фаде. Никога не бих си простил, ако не ти кажа, че ще си спомням цял живот за това. Седях като обезумял на брега, когато ме намери. Блуждаещото огънче ме беше уморило и омагьосало. Никога не бих могъл да премина реката или може би нямаше да изляза от нея.
— Сигурно щеше да я преминеш леко-леко, без нищо да ти стане, ако не беше такъв глупчо — каза Фадет. — Представа си нямах, че голямо момче като тебе, седемнадесетгодишно, на което скоро ще му поникне брада, може толкова лесно да се уплаши. Много ми е приятно, че видях какъв си бъзльо.
— А защо ти е приятно, Фаншон Фаде?
— Защото никак не те обичам — отговори тя презрително.
— А защо никак не ме обичащ?
— Защото не ви уважавам — отговори тя, — нито вас, нито брат ви, нито баща ви, нито майка ви, които са надути, защото са богати и си мислят, че всички са им длъжни. Те са ви научили да бъдете такъв неблагодарник, Ландри, а след страхливостта това е най-грозният недостатък за един мъж.