Забрадката й беше съвсем пожълтяла от стоене в шкафа и вместо да е малка и подгъната, според модата в този край, тя висеше отстрани като големи плоски уши, а отзад падаше грозно до шията, така че Фадет приличаше на баба си; главата й изглеждаше огромна като крина, забучена на тънкия й врат като на пръчка. Полата й от полувълнено платно беше окъсяла две педи и понеже тя беше много пораснала през годината, тънките й почернели от слънцето ръце стърчаха от ръкавите като паякови пипала. Освен това носеше алена престилка, с която много се гордееше; беше й останала от майка й и бе толкова старомодна, че никое от младите момичета не би я погледнало. Защото клетото момиче съвсем не се гиздеше, а живееше като момче, без да се грижи за лицето си — Щурчето обичаше много игрите и лудориите. Фадет приличаше на натруфена баба и всички я презираха за лошото й облекло, за което беше причина не толкова оскъдицата, колкото скъперничеството на бабата и липсата на вкус у внучката.
XV
Силвине не можеше да се начуди откъде-накъде брат му изпълнява прищевките на Фадет, която той не можеше да търпи. Ландри не знаеше как да обясни постъпките си, идеше му да потъне в земята. Мадлон беше много ядосана и въпреки че Фадет ги увличаше във вихъра на танца, лицата им бяха тъй тъжни, като че ли им бяха потънали гемиите.
Ландри се измъкна веднага след първия танц и се скри в своята градинка, но само след миг малката Фадет, придружена от Скакалеца, който се беше накичил с пауново перо и златна нашивка на каскета, затова смяташе, че може да беснее и да крещи повече от друг път, го догони, като домъкна цяла банда по-малки момичета, защото нейните връстнички не обичаха да играят с нея. Когато Ландри я видя с цялата тая хвърковата чета, която тя водеше за свидетели, в случай че й откаже, той се примири и я заведе под орехите, за да танцуват на по-закътано място, та да не го вижда никой. За щастие, нито Мадлон, нито Силвине бяха там; нямаше и много хора от неговия край, така че можеше да изпълни спокойно задължението си, като изиграе третия танц с Фадет. Около тях танцуваха само непознати, които не им обръщаха внимание.
Щом свърши, той отиде да потърси Мадлон, за да я почерпи под навеса. Но тя беше танцувала с други и им беше обещала да пирува с тях, затова гордо му отказа. Като го видя, че се оттегля в един ъгъл, с изпълнени със сълзи очи, тъй като ядът и гордостта я разхубавяваха и всички като че ли го забелязваха, тя бързо стана от мястото си и бързо каза:
— Ето, че звъни за вечерня. Кой ме кани на танц след молитвата?
Тя се бе обърнала към Ландри, разчитайки, че той бързо ще каже: „Аз“, но преди още да отвори уста, други я поканиха и Мадлон, без да благоволи да го погледне укорително или съжалително, влезе в черквата с новите си поклонници.
Щом молитвата свърши, тя излезе с Пиер Обардо, последвана от Жан Аладниз и Етиен Алафилип; тримата танцуваха един след друг с нея, защото тя не можеше да мине незабелязана — беше хубаво и имотно момиче. Ландри я изгледа с крайчеца на окото; малката Фадет беше останала в черквата, където шептеше дълги молитви след другите. Тя правеше винаги така в неделя поради голяма набожност според едни, за да прикрие съглашението си с дявола според други.
На Ландри много му домъчня, че Мадлон не му обръща никакво внимание, че се е зачервила като ягода от удоволствие и че много бързо се беше утешила от обидата, която бе принуден да й нанесе. За пръв път му мина през ума мисълта, че тя е прекалено голяма кокетка и сигурно никога не е изпитвала кой знае какви чувства към него, щом може да се забавлява така.
Вярно е, че беше виновен поне външно, но тя видя, че е много натъжен под навеса и би могла да отгатне, че иска да й обясни нещо, а Мадлон никак не се бе обезпокоила и се веселеше като козле, докато неговото сърце се топеше от скръб.
Когато свърши танца с тримата си партньори, Ландри се приближи до нея, защото искаше по-скоро да й говори насаме. Чудеше се как да я отведе настрана — беше още малък и се стесняваше от жените. И понеже не намери подходящи думи, улови я за ръка и я дръпна; тя обаче му каза полуядосано, полуизвинително:
— Е, какво, Ландри, да не би най-сетне да си решил да ме поканиш на танц?
— Не, не те каня на танц — отговори той, защото не умееше да се преструва и не мислеше вече да изменя на дадената дума. — Но за да ти кажа нещо, което трябва да изслушаш.
— О, ако имаш да ми казваш някакви тайни, Ландри, по-добре да поговорим друг път — каза тя, като си дръпна ръката. — Днес е ден за танци и за забавления. Краката все още ме държат, а щом Щурчето те е изтощило, върви си да спиш, ако искаш, аз оставам.