И тя прие поканата за танц на Жермен Оду. Когато обърна гръб на Ландри, той чу как Жермен Оду й каза:
— На това момче май му се искаше да изиграе този танц!
— Може би — поклати глава Мадлон, — но не е лъжица за неговата уста.
Ландри се огорчи много от думите й и остана до края на танца, за да види как ще се държи Мадлон, която не направи нищо неприлично, но се държеше тъй надуто, че той се ядоса; и когато Мадлон се върна, той я погледна малко подигравателно, а тя му подхвърли предизвикателно:
— Е, какво, Ландри, днес като че ли не можеш да си намериш партньорка? Щеш не щеш, ще се върнеш при Щурчето!
След тези нейни думи той обиколи църквата, за да намери малката Фадет и застана с нея точно срещу Мадлон. Така изиграха два танца. Щурчето ликуваше доволно и гордо! То не криеше радостта си, лукавите му черни очи блестяха, повдигаше малката си глава с голямата забрадка като качулато пиле.
Но за нещастие пет-шест момчетии, с които Фадет обикновено танцуваше, се ядосваха, като я гледаха; те не можеха да се приближат до нея и макар много да не я обичаха, ценяха я като добра танцьорка, затова сега започнаха да я одумват, че е горделива и заповтаряха след нея: „Я погледнете Щурчето, мисли си, че ще омае Ландри Барбо. Щурче, Свирче, Зверче, Врабче, Гардже, Печено краче“ и други прякори, както си имаха навик да кръщават хората в нашия край.
XVI
Когато малката Фадет минаваше край тях, те я улавяха за ръката или й слагаха марки, за да падне, а някои от по-малките дърпаха забрадката й и викаха:
— Голямата капела, голямата капела на баба Фаде!
Клетото Щурче раздаде пет-шест плесници наляво-надясно, но това само привлече вниманието на останалите и тогава местните жители започнаха да приказват:
— Я го виж ти нашето Щурче как му е потръгнало днес! Ландри Барбо само с нея танцува. Вярно е, че танцува хубаво, но какво се надува като хубавица и се пъчи като сврака!
А някои казваха на Ландри:
— Да не те е омагьосала, клети Ландри, та гледаш само нея? Или и ти искаш да станеш магьосник, та скоро да поведеш вълци из полето?
Ландри беше просто съсипан. Но Силвине, за когото нямаше по-прекрасен и по-почитан човек от брат му, беше още по-оскърбен, като виждаше, че той става за присмех на цял свят и дори пришълците започнаха да се чудят:
— Такова хубаво момче, откъде му е хрумнало да задиря най-голямата грозотия на събора!
Мадлон тържествуващо се, вслушваше в тези подигравки и безмилостно каза:
— Какво искате, Ландри е още малко момче, готов е да бъбри с всеки, все едно дали е с козя или с човешка глава.
Тогава Силвине дръпна Ландри и му каза:
— Да си вървим, братко, иначе ще трябва да се разправяме, защото хората се подиграват, а обидите, които отправят към малката Фадет, се отнасят и до тебе. Не знам какво те прихвана днес да танцуваш четири-пет пъти с нея. Ще рече човек, че искаш да правиш смешки, но свършвай вече, моля те. За нея няма значение, че се излага на обидите и презрението на всички, тя си умира за това, то й допада, но нашата работа е друга. Хайде да се махаме, ще се върнем, след като свърши черковната служба и ще поканиш на танц Мадлон, която е момиче на място. Винаги съм те упреквал, че обичаш прекалено много танците, и ето че взе да правиш неразумни неща.
Ландри го последва две-три крачки, но изведнъж чу някакъв шум и се обърна. Видя, че поклонниците на Мадлон и другите момичета се надсмиват на малката Фадет, а хлапетиите, окуражени от подигравките им, бяха смъкнали забрадката й. Дългите й черни коси се бяха разпилели по раменете и тя се бореше гневна и измъчена. Защото този път не беше направила нищо и плачеше от яд, но не можеше да стигне забрадката си, която един лош хлапак беше закачил на върха на една пръчка.
Тази постъпка се видя страшно грозна на Ландри. Доброто му сърце не възприемаше несправедливостите. Той сграбчи хлапето, отне му забрадката и пръчката, тупна го веднъж по задника, приближи се до другите, които се разбягаха още с появата му, улови клетото Щурче за ръка и му подаде забрадката. Бързината, с която Ландри беше действувал, и страхът на хлапетиите предизвикаха бурни смехове. Всички заръкопляскаха на Ландри. Но Мадлон извъртя работата срещу него. Подкрепиха я и други от връстниците на Ландри, както и някои по-големи от него момчета, и всички започнаха да му се смеят.
Ландри вече не се срамуваше, той се почувствува силен и достоен и не знам какво му подсказа, че дълг на мъжа е да не оставя да измъчват пред него жена, грозна или хубава, малка или голяма, щом тя е танцувала пред всички с него. Той видя как го гледат кавалерите на Мадлон, отиде близо до разните аладнизовци и алафилиповци и им каза: