— Е, какво пък, щом ми е приятно да бъда внимателен с тази девойка, на вас какво ви става? Ако сте засегнати нещо, защо се обръщате и си шушукате? Не ме ли виждате? Някой тук каза, че съм бил още дете. Защо не ми го каже мъж или младеж, и то право в лицето? Чакам думата ви и тогава ще видим може ли да се обижда момиче, което е танцувало с дете?
Силвине не беше изоставил брат си и макар да не одобряваше цялата тази разправия, беше готов да го подкрепи. Там имаше четирима-петима младежи, по-големи от близнаците, но като ги видяха как решително стоят, пък и преценявайки, че не си струва да се бият за такива дреболии, не продумаха дума, спогледаха се, сякаш да се запитат кой иска да си премери силите с Ландри. Никой не излезе напред, а Ландри, без да пуска ръката на Фадет, каза:
— Сложи си забрадката, Фаншон, и да танцуваме, та да видим кой ще посмее да ти я вземе!
— Не — каза Фадет, като изтри сълзите си, — достатъчно танцувах днес. Прощавам ти остатъка от задължението.
— Нищо подобно, ще танцуваме още — каза Ландри, пламтящ от смелост и гордост. — Няма да позволя някой да каже, че не танцуваш с мене, защото можеш да бъдеш оскърбена!
И той танцува още с нея, без никой да й каже дума или да я погледне накриво. Мадлон и поклонниците й отидоха да танцуват другаде. След танца малката Фадет каза тихо на Ландри:
— А сега стига, Ландри. Доволна съм от тебе и ти връщам думата. Отивам си в къщи; танцувай с когото искаш тази вечер.
И тя намери братчето си, което се биеше с другите деца, и си отиде така бързо, че Ландри дори не я видя накъде зави.
XVII
Ландри отиде да вечеря в къщи с брат си и за да разсее тревогата на Силвине, той му разказа премеждието с блуждаещото огънче и как малката Фадет го избавила, защото проявила смелост или направила магия, а след това му поискала за награда да танцува седем пъти с нея на празника. Не му каза нищо друго, не искаше да признае страха, който беше изживял миналата година при мисълта, че може да го види удавен, и не сбърка, защото лошите мисли на децата понякога се възвръщат, ако някой им обърне внимание или заговори пак за тях.
Силвине одобри, че брат му е сдържал думата си и каза, че неприятните последици всъщност още повече би трябвало да увеличат уважението към него. Но макар и сам да се изплаши от опасността, на която се беше изложил Ландри, не изпита признателност към малката Фадет. Тя му беше противна, затова не можеше да повярва, че го е намерила край реката случайно и му е помогнала от добрина.
— Сигурно тя е призовала блуждаещото огънче — каза той, — за да те обърка и да те накара да се удавиш. Но бог не й е позволил, защото ти никога не си извършвал смъртен грях. Тогава лошото Щурче, използувайки добрината и признателността ти, те е накарало да му обещаеш нещо, неприятно и лошо за теб. Много е злобно това момиче. Всички вещици обичат злините. Няма добра магьосница. Тя е знаела, че ще те скара с Мадлон и с най-добрите ти познати. Искала е да те накара да се биеш и ако добрият бог втори път не те беше защитил срещу нея, добре щеше да се наредиш.
Ландри, който нямаше нищо против да вижда нещата през очите на брат си, си каза, че той може би има право и не защити Фадет. Поговориха си за блуждаещото огънче — Силвине никога не беше го виждал и нямаше желание да го види, но слушаше с голямо любопитство за него. Момчетата не посмяха да кажат нищо на майка си, защото тя се страхуваше дори да помисли за блуждаещото огънче, както и на баща си, който се подиграваше и го беше виждал десетина пъти, без да му обръща внимание.
Танците продължиха до полунощ, но Ландри, който беше много натъжен от скарването си с Мадлон, не пожела да използува възвърнатата си свобода, затова отиде да помогне на брат си да приберат добитъка от пасището. И понеже бяха на половината път от Приш и главата го болеше, той се сбогува с брат си и си тръгна. Силвине не искаше брат му да минава през брода Рулет, защото се страхуваше блуждаещото огънче и Щурчето да не му изиграят пак някоя лоша шега. Накара го да обещае, че ще заобиколи по дългия път през мостчето на голямата воденица.
Ландри изпълни желанието на брат си и вместо да мине през ливадата, спусна се по брега на Шомоа. Не се страхуваше от нищо, понеже шумът от празненството стигаше дотук. Чуваха се пищенето на гайдите и виковете на танцуващите. А той знаеше, че духовете причиняват злини само когато всичко живо потъне в сън.
Когато слезе надолу по брега, вдясно от каменоломната, чу стенание и плач; отначало помисли, че е бекас, но колкото повече се приближаваше, толкова повече му заприлича на човешка жалба; и тъй като беше смел, щом ставаше дума да се срещне с хора, а още повече, когато трябваше да помогне, той смело се спусна в каменоломната. Когато се приближи, всичко притихна.