— Кой плаче там? — запита Ландри със спокоен глас.
Никакъв отговор.
— Да не би да е някой болен? — запита пак той.
Отново никакъв отговор. Понечи да си тръгне, но първо реши да надникне в камънака и трънака; скоро съзря на лунната светлина някаква фигура на земята — някой лежеше като мъртъв и не помръдваше, може би не се чувствуваше добре, а може би страдаше много и не желаеше никой да го види.
Ландри никога не беше виждал и докосвал мъртвец. Мисълта, че пред него може би лежи умрял човек, го развълнува, но той се овладя, защото си каза, че е длъжен да помогне на ближния си. И решително се приближи, за да пипне ръката на лежащия; като видя, че е открита, сянката изведнъж се изправи и Ландри позна малката Фадет.
XVIII
Ландри се ядоса, че Фадет непрекъснато му се изпречва на пътя. Но понеже тя изглеждаше много нещастна, я съжали и я заговори:
— Щурче, нима ти плачеш така? Да не би някой да те е набил или да те е подгонил, та плачеш й се криеш тук?
— Не, Ландри, никой не ми е додявал, след като ти така храбро ме защити, пък и аз не се страхувам от никого. Скрих се да си поплача и това е. Защото няма нищо по-глупаво от това да си показваш мъката пред другите?
— Че за какво ти е толкова мъчно? Да не е заради днешните разправии? И ти имаш малко вина за тях, но хайде, утеши се и вече не се излагай така.
— Защо ми говорите така, Ландри. Каква вина имам аз. Нима е обидно, че ви поканих да танцувате с мен, нима аз съм единственото момиче, което няма право да се забавлява като другите.
— Не става дума за това, Фадет, аз не ви упреквам, че сте пожелали да танцувате с мене. Направих каквото пожелахте и се държах с вас както трябваше да се държа. Вашата вина е по-далечна и тя не се отнася до мене, а до самата вас, и вие знаете, че е така.
— Не, Ландри, както е вярно, че обичам бог, така е вярно, че не разбирам каква грешка мога да имам. Никога не съм мислила за себе си и ако се упреквам за нещо, то е само, че ви причиних неприятности, без да искам.
— Да не говорим за мен, Фадет, аз не се оплаквам от нищо. Да говорим за вас. Понеже вие си мислите, че нямате грешки, искате ли приятелски и откровено да ви кажа за какво сте виновна?
— Да, Ландри, кажи ми! Ще приема думите ти като най-голяма награда или като най-голямо наказание за доброто или злото, което съм ти причинила.
— Добре тогава, Фаншон Фаде, понеже говориш разумно и за първи път в живота ти те виждам кротка и сговорчива, ще ти кажа защо никой не те тачи като шестнадесетгодишна девойка, както се полага на всяко момиче. В тебе няма нищо моминско, ти изглеждаш и се държиш като момче. Не се грижиш за себе си. Не си чиста, не си прилично облечена. Сама се правиш грозна с дрехите и приказките си. Знаеш добре, че децата те наричат с много по-грозно име от прякора Щурче. Наричат те Мъжкарана. Да не мислиш, че е случайно на шестнадесет години да приличаш на момче? Катериш се по дърветата като котка, а като яхнеш кон без юзда и седло и препуснеш, си същински дявол. Добре е да си силна и гъвкава, добре е да не се страхуваш от нищо, но това по-подхожда на мъжете. Прекален светец и богу не е драг, а ти като че ли все искаш да те забелязват. А щом те забележат, започват да те закачат и викат подир тебе като след вълк. Ти си остроумна и отговаряш със злобни шеги, които разсмиват онези, за които не се отнасят. Хубаво е човек да бъде по-остроумен от другите, но щом покажеш това, печелиш си врагове. Ти си любопитна и щом се добереш до чужди тайни, захвърляш ги грубо в лицата на хората, щом нещо те докачат. Това ги кара да се страхуват от тебе, а всички мразят хората, от които се страхуват, и им отвръщат с повече злини, отколкото те са им направили. Най-сетне не зная дали си магьосница или не, но мисля, че разбираш разни работи и дано да нямаш спогодба със злите духове. Мъчиш се да се показваш такава, за да уплашиш онези, които те ядосват, и с това винаги си печелиш лошо име. Ето това са грешките ти, Фаншон Фаде, и заради тези грешки хората ти имат зъб. Размисли и ще видиш, че ако се постараеш да приличаш малко на другите, хората ще започнат да гледат с по-добро око на тебе, макар че си повече от тях.
— Благодаря ти, Ландри — отговори Фадет много сериозно, след като изслуша благоговейно думите му. — Ти ми каза почти всичко, в което ме укоряват, но ми го каза много по-любезно и загрижено, отколкото другите. А сега искаш ли да ти отговоря? Ако си съгласен, седни за малко при мене.
— Мястото не е никак приятно — каза Ландри, който не се смущаваше от това, че ще закъснее с нея, но все си мислеше за лошите магии, в които я обвиняваха, че прави на доверчивите.