— Кажи я — отговори Ландри, който не се уморяваше да слуша Фадет.
— Причината е — каза тя, — че майка ми остави, когато нямах дори и десет години, още едно грозно дете, грозно като мене, и още по-онеправдано, защото куца от рождение, хилаво, болнаво, изкривено, вечно тъжно и озлобено, защото все не му е добре на клетото дете. И всички го задяват, блъскат го, унижават го, горкото ми Скакалче! Баба ми го хока грубо и го бие и ще го бие, ако аз не го защитавам, като уж му се карам. Но винаги внимавам да не го ударя истински и той го знае. Така че, щом направи някоя беля, тича да се крие в полите ми и ми казва: „Набий ме, преди баба да е започнала!“ И аз го бия на шега, а хитрецът се прави, че вика. Освен това аз се грижа за него, не мога да го изкърпя хубаво, горкото дете, но щом ми падне някоя дрипа, преправям я, за да го облека; лекувам го, когато е болен, а баба ще го остави да умре, защото не умее да се грижи за деца. Запазвам живота на милото зверче, което без мене ще бъде съвсем нещастно и скоро ще отиде, ако не съм аз, в земята при нашия клет баща, на когото не можах да попреча да умре. Не зная дали му правя услуга, като му помагам да живее изкривено и неприятно, каквото е, но това е по-силно от мене, Ландри, и като си помисля, че бих могла да отида някъде на работа за пари и да се измъкна от немотията, сърцето ми се топи от жалост и започвам да се укорявам, като че ли съм майка на Скакалеца и го виждам как загива по моя вина. Ето това са моите недостатъци и моите грехове, Ландри. А сега нека добрият бог ме съди. Аз прощавам на тези, които не ме зачитат.
XX
Ландри продължаваше да слуша внимателно малката Фадет и не намираше думи да й възрази. Накрая, когато тя му заговори за малкото си братче Скакалеца, така се развълнува, че тя му стана мила и му се прииска да застане на нейна страна срещу целия свят.
— Да ти кажа ли, Фадет, всеки, който смята, че нямаш право, всъщност сам няма право, защото това, което ми каза, беше добре казано и никой не би могъл да се съмнява в доброто ти сърце и здравия ти разум. Защо не се покажеш такава, каквато си? Тогава няма да приказват лошо за тебе и ще ти отдадат справедливото.
— Казах ти, Ландри — възрази му тя, — не желая да се харесвам на хора, които не ми харесват.
— Щом го казваш на мене, значи ти…
Ландри се спря изненадан от това, което щеше да каже. После продължи:
— Значи, ти ме почиташ повече от другите. А аз си мислех, че ме мразиш, защото никога не съм бил добър към теб.
— Може би съм те мразила малко — отговори Фадет, — но дори и да е било така, от днес вече не те мразя и ще ти кажа защо, Ландри. Мислех, че си горд и ти наистина си горд, но си готов да надмогнеш чувствата си заради дълга и затова заслугата ти е още по-голяма. Мислех, че си неблагодарен и макар гордостта, в която са те възпитали, да те подтиква да бъдеш неблагодарен, ти държиш толкова на думата си, че винаги си готов да изпълниш обещаното. Най-сетне мислех, че си страхлив, и затова бях склонна да те презирам, но сега разбирам, че си само суеверен и съвсем не ти липсва смелост, когато трябва да се бориш с истинската опасност. Ти танцува с мен днес, макар че ти беше унизително. Дойде дори да ме потърсиш след вечерната молитва в черквата, когато ти бях простила в сърцето си, след като се бях помолила, и нямах намерение да те измъчвам повече. Защити ме срещу лошите деца и предизвика големите момчета, които без теб щяха да ме пребият. И най-сетне тази вечер, като чу, че плача, дойде да ми помогнеш и да ме утешиш. Помни, Ландри, че никога няма да забравя тези неща. Цял живот ще пазя спомена за това и ти можеш да искаш от мен всичко, когато имаш нужда. Зная, че днес ти причиних голяма мъка. Да, Ландри, аз съм достатъчно ловка магьосница, за да отгатна, макар че до тази сутрин не подозирах нищо; но моля те да ми вярваш, че постъпих тъй повече от проклетия, отколкото от злоба и ако знаех, че си влюбен в Мадлон, нямаше да те скарам с нея, като те принудя да танцуваш с мен. Признавам си, забавно ми беше, че танцуваш с грозница като мене, а изоставяш хубавицата, но си мислех, че нанасям драскотина само на честолюбието ти. Когато разбрах, че е истинска рана на сърцето ти, че без да искаш, все поглеждаш към Мадлон и едва не се разплака, че тя ти се разсърди, аз самата заплаках, така е, заплаках, когато пожела да се биеш с поклонниците й, а ти си помисли, че плача от разкаяние. Затова плачех тъй горчиво и когато ме завари тук, но вместо да плача, ще поправя злото, което причиних на такова добро и храбро момче, каквото си ти, признавам го.