Малката Фадет потрепери, но после изведнъж си възвърна доброто настроение.
— Значи, искаш, Ландри, да изкупиш грешката си с наказание. Прощавам ти, мило момче! Ти и без това направи твърде много, като танцува с грозницата, ще станеш прекалено добродетелен, ако се решиш да я целунеш.
— Недей, не говори така! — възкликна Ландри, като я улови за лакътя. — Мисля, че няма да е никакво наказание, ако те целуна… стига това да не ти е неприятно, понеже аз ще го сторя…
И като каза това, той тъй силно пожела да целуне малката Фадет, че се разтрепери от страх да не би тя да му откаже.
— Слушай, Ландри — каза му тя с нежния си ласкав глас, — ако бях красива, щях да ти кажа, че не му е нито мястото, нито времето да се целуваме на тъмно. Ако бях кокетка, щях да си помисля, че е тъкмо време и място, защото нощта скрива грозотата ми и тук няма никого, пред когото да се засрамиш от прищявката си. Но тъй като не съм нито кокетка, нито красавица, ето какво ще ти кажа: стисни ми ръката в знак на искрено приятелство и аз ще бъда доволна да ми бъдеш приятел, защото никога не съм имала приятел и никога няма да пожелая друг.
— Да — каза Ландри, — стискам ръката ти от все сърце, разбираш ли, Фадет, но чистото приятелство, което изпитвам към теб, съвсем не пречи да се целунем. Ако ми откажеш това доказателство, ще помисля, че още имаш нещо против мен.
И той се опита да я целуне неочаквано, но Фадет не му разреши и понеже той упорствуваше, тя се разплака.
— Остави ме, Ландри, измъчваш ме!
Ландри се отдръпна изненадан и натъжен от сълзите й; после се ядоса и каза:
— Виждам, че не казваш истината, като ми разправяш, че искаш единствено моето приятелство. Сигурно си имаш по-голям приятел, щом не искаш да ме целунеш.
— Не, Ландри — зарида тя, — но се страхувам, че като ме целунеш на тъмно, без да ме виждаш, ще ме намразиш утре на светло, като ме видиш.
— Да не би да не съм те виждал досега — възрази нетърпеливо Ландри, — да не би да не те виждам и в този момент? Ела тук на лунната светлина, виждам те добре и не знам дали си грозна, но обичам лицето ти, защото те обичам, това е то!
И той я целуна отначало разтреперан, а после я целуна повторно с такова желание, че Фадет се уплаши и го отблъсна.
— Стига, Ландри, стига! Ще рече човек, че ме целуваш от яд или че мислиш за Мадлон. Успокой се, аз ще й говоря утре и ти ще я целунеш с такава радост, каквато аз не мога да ти дам.
И тя бързо се измъкна от каменоломната и се отдалечи с леката си стъпка.
Ландри остана като обезумял, искаше му се да изтича след нея. На три пъти едва не го стори, но най-сетне се спусна към реката. Струваше му се, че сам дяволът, тича след него, затова и той се затича и се спря чак в Приш. На другия ден рано сутринта отиде при воловете; докато ги хранеше и милваше, си мислеше как надълго и нашироко си бяха говорили с малката Фадет в каменоломната и му се струваше, че е било само за миг. Главата му още тежеше от съня и от душевните вълнения през деня, който беше протекъл тъй различно от всичко преживяно досега. И той се развълнува и почти се уплаши от чувството си към тази девойка, която се явяваше грозна и зле облечена както винаги. От време на време му се струваше, че е било сън желанието да я целуне и насладата, която бе изпитал, притискайки я до сърцето си, сякаш беше влюбен в нея, сякаш тя бе по-хубава и по-мила от всички девойки на земята.
„Тя сигурно наистина е чародейка, както всички разправят, макар че не си признава — помисли си той, — защото снощи явно ме омагьоса. Никога в живота си не съм чувствувал нито към баща си, нито към майка си, нито към сестра, към брат, към хубавата Мадлон и дори към скъпия ми Силвине такъв порив на обич, какъвто ме заля като вълна за две-три минути, докато това малко дяволче ми приказваше! Ако моят клет Силвине можеше да надникне в сърцето ми, веднага щеше да се изяде от ревност. Защото чувството, което изпитвах към Мадлон, не отнемаше нищо на брат ми, но само след един ден на такова безумие и плам с Фадет, бих полудял и не бих признавал никого другиго на света освен нея.“
И Ландри се задушаваше от срам, умора и нетърпение. Той седна на яслата и изпита страх, че чародейката му е отнела храбростта, разума и здравето.
Когато съмна и орачите от Приш станаха, те започнаха да го задяват за танца му с грозното Щурче и подигравките им я превръщаха в такава грозотия, тъй зле възпитана и лошо облечена, че той се чудеше къде да се скрие, толкова го беше срам не само от онова, което хората бяха видели, но и от онова, което сам се пазеше грижливо да не отгатнат.