Отново се обърнаха към лекарите. Те не ги посъветваха кой знае какво. По лицата им виждаха, че смятат за единствена болест близначеството, което щеше да убие единия брат, по-слабия от двамата. Попитаха също и баняджийката от Клавиер, която беше най-веща в окръга след покойната Сажет и баба Фаде, която беше започнала да се вдетинява. Баняджийката каза на стрина Барбо:
— Единственото нещо, което може да спаси детето ви, е да започне да обича жените.
— Там е работата, че не може да ги понася — отговори стрина Барбо. — Къде се е виждал такъв горд и разумен младеж! Откакто брат му се влюби, говори лошо за всички познати момичета. Одумва ги, защото една от тях (и то не най-добрата) му била отнела, според думите му, сърцето на брат му.
— Да знаете — каза баняджийката, която беше специалистка по всички душевни и телесни болести, — че в деня, когато вашият син Силвине обикне някоя жена, той ще я обикне по-безумно, отколкото обича брат си. Предричам ви го. Сърцето му прелива от любов и понеже непрекъснато мисли за брат си, почти е забравил, че е момче; тъй върви срещу божия закон, който отрежда мъжът да обича някоя жена повече от баща, майка, братя и сестри. Но успокойте се, защото не е възможно природата да не заговори, колкото и късно да стане това; не се поколебавайте да го ожените за жената, която той обикне, все едно дали е бедна, грозна или лоша, защото синът ви няма да обича две жени в живота си. Сърцето му е създадено за една любов и голямо природно чудо ще бъде да се отдели от брат си, а още по-голямо чудо — да се отдели от изгората.
Мнението на баняджийката се стори много разумно на татко Барбо и той се помъчи да заведе Силвине в къщите, където имаше хубави и добри момичета за женене. Но макар че Силвине беше хубав и възпитан младеж, безразличният му и тъжен вид не привличаше момичетата. Те не го насърчаваха, а той беше толкова стеснителен, че се страхуваше от тях и си въобразяваше, че го ненавиждат.
Татко Кайо, който беше един от най-добрите приятели и най-ценните съветници на семейството, беше на друго мнение.
— Винаги съм казвал, че отсъствието е най-добрият лек. Погледнете Ландри. Той беше обезумял по малката Фадет и все пак, когато тя замина, не загуби нито разума, нито здравето си и дори вече не е тъй тъжен, както беше по-рано, когато не знаехме каква е причината. Сега се държи разумно и покорно. Същото ще стане и със Силвине, ако пет-шест месеца не вижда брат си. Ще ви кажа как да ги разделите мирно и тихо. Чифликът ми в Приш върви добре, но в замяна на това стопанството ми при Артон не е наред от около година. Работникът ми там е болен и не може да се съвземе. Не искам да го изпъдя, защото е човек на място, но ако му изпратя един добър помощник, ще се оправи, тъй като всъщност болката му е прекалена умора и много работа. Ако се съгласите, ще изпратя Ландри да изкара там до края на сезона. Ще кажем на Силвине, че не е за дълго, само за седмица, а после, като мине седмицата, ще му обясним, че ще остане още една седмица и тъй, докато свикне. Послушайте съвета ми, вместо да насърчавате винаги прищевките на едно дете, което все щадите, та сте го направили господар в къщи.