— Само тази причина може да ме накара да те напусна — каза Ландри, — защото моят клет брат ми причини много мъки и, страхувам се, че ми предстоят нови. Фаншонет, ти умееш толкова много неща, потърси средства да го излекуваш.
— Единственото средство е разумът — отговори тя. — Защото душата му разболява тялото и който излекува душата му, ще излекува и тялото му. Но той толкова ме мрази, че няма начин да му поговоря и да го успокоя.
— И все пак ти си толкова умна, Фадет, и говориш тъй хубаво, имаш такава дарба да убеждаваш всеки, когато си наумиш, че ако му поговориш само един час, той ще се почувствува по-добре. Опитай, моля ти се! Не обръщай внимание на гордостта и лошото му настроение, накарай го да те изслуша, направи това усилие заради мен, Фаншон, както и заради нашата любов, защото съпротивата на баща ми няма да бъде най-малката пречка за нея.
Фаншон обеща и те се разделиха, след като си повториха повече от двеста пъти, че се обичат и винаги ще се обичат.
XXXIII
Никой не узна, че Ландри е идвал. Ако бяха казали на Силвине, той пак щеше да се разболее и никога нямаше да прости на брат си, че е дошъл да види Фадет, а не него.
Два дни след това малката Фадет се облече грижливо; вече не й липсваха пари и черната й рокля беше от тънък плат. Прекоси Кос; както беше пораснала, хората не я познаваха. Беше се разхубавила много в града. Понеже се хранеше добре и живееше по друг начин, бе добила хубав цвят, вече никой не можеше да я вземе за преоблечено момче, тъй кръшна и прелестна беше. Любовта и щастието озаряваха лицето й, от цялата й личност лъхаше нещо, което може трудно да се обясни. Дори да не беше най-хубавата девойка на света, както си мислеше Ландри, тя беше приятна, добре сложена, свежа и може би най-желаната в този край.
Носеше голяма кошница и влезе в Близначницата, като поиска да говори с татко Барбо. Пръв я видя Силвине и се извърна от нея, толкова му беше неприятна. Но тя го запита къде е баща му, и то така любезно, че ще не ще, той й отговори и я заведе до плевнята, където татко Барбо цепеше дърва. Малката Фадет го помоли да си поговорят насаме. Той затвори вратата и й каза, че е готов да я изслуша.
Фадет не се смути от студеното му посрещане. Тя седна на сламата, той също; едва тогава заговори:
— Татко Барбо, макар че покойната ми баба не ви обичаше и вие не я обичахте, аз ви смятам за най-справедливия и най-честния човек в нашия край. Трябва да ви кажа, че и баба ми дори, макар да ви смяташе за прекалено горд, беше на същото мнение. Освен това, както знаете аз бях дълго време приятелка на сина ви Ландри. Той много пъти ми е говорил за вас и от него повече от когото и да било друг зная какъв сте вие и колко струвате. Ето защо идвам да ви помоля за една услуга и да ви се доверя.
— Говорете, Фадет — отговори татко Барбо. — Никога не съм отказвал да направя услуга на когото и да било и ако желанията ви не противоречат на съвестта ми, можете да ми се доверите.
— Ето за какво се отнася — каза малката Фадет, като повдигна кошницата и я постави в краката на татко Барбо. — Покойната ми баба печелеше, докато беше жива, като даваше съвети и продаваше лекарства; натрупала е много повече пари, отколкото някой може да си представи. Тъй като не харчеше почти нищо и не е давала парите си в банки, никой не би могъл да знае какво е криела в дупката на зимника, който често ми показваше с думите: „Когато вече няма да ме има, там ще намериш онова, което съм ти оставила. Всичко е твое и на брат ти. Може сега да ви лишавам малко, но един ден ще имате много. Не оставяй обаче хората на закона да се занимават с наследството, че ще ти изядат парите с разноски. Запази го, скрий го и да ти остане за старини, та да не бъдеш в нужда.“
Когато погребахме горката ми баба, изпълних желанието й, взех ключа от зимника и разместих тухлите в стената, точно на мястото, което ми беше показвала. Там намерих това, което е в тази кошница, татко Барбо, моля ви да го подредите, както смятате за добре, след като изпълня задълженията си пред закона, от който нямам понятие, и да ме предпазите от големи разноски, от които се страхувам.
— Много съм ви задължен за доверието, Фадет — каза татко Барбо, без да отваря кошницата, макар да умираше от любопитство, — но нямам право да задържа парите ви, нито да се грижа за работите ви. Не съм ваш настойник. Баба ви сигурно е оставила завещание.
— Няма завещание и по закон моя настойница е майка ми. Както знаете, отдавна нямам новини от нея, не зная дори дали е жива или мъртва, горкичката! Освен нея нямам други роднини с изключение на кръстницата ми Фаншет, която е добра и честна жена, но е неспособна да оправи работите ми и да запази парите ми, без да се разприказва. Тя няма да се въздържи, всички ще узнаят и страхувам се да не настани лошо парите или да ги разпилее от незнание. Защото клетата мила кръстница няма понятие от сметки.