— Значи, не е каква да е пара̀ — каза татко Барбо, чиито очи неволно все се извръщаха към капака на кошницата и той я улови за дръжката, за да провери колко е тежка. Щеше да му откъсне ръцете, затова каза изненадано: — Ако е железария, тежи колкото конски товар.
Малката Фадет беше много дяволита; тя се забавляваше, като гледаше колко му се иска да надникне в кошницата. Понечи да я отвори, но татко Барбо сметна, че това е под достойнството му, и я спря.
— Това не ме интересува — каза той, — след като не мога да я взема на съхранение, няма защо да знам съдържанието.
— И все пак, татко Барбо — възрази Фадет, — моля ви да ми направите тая малка услуга. Аз не съм учена, нито пък кръстницата ми и едва можем да броим до сто. Освен това не зная стойността на тези стари и нови монети и само на вас мога да се доверя, за да разбера богата ли съм или бедна и да си дам точна сметка какво имам и какво нямам.
— Добре тогава — каза татко Барбо, който не можа да се сдържи. — Туй не е кой знае каква услуга, не мога да ви откажа.
Тогава Фадет пъргаво вдигна капака на кошницата и измъкна две големи торби, пълни с монети.
— Ха, чудесно! — каза татко Барбо. — Ето една зестра, която ще събере много женихи.
— Това не е всичко — каза Фадет. — На дъното на кошницата има и друго, което нищо не ми подсказва.
И тя извади една кожена кесия и я изсипа в шапката на татко Барбо. В нея имаше сто златни луидора; като ги видя, добрият човек се ококори. Когато той ги изброи и ги върна в кожената кесия, тя извади втора със същото съдържание, после трета, после четвърта и накрая злато и сребро и дребни монети. В кошницата имаше горе-долу четиридесет хиляди франка. Това беше повече от третината от цялото имущество на татко Барбо в постройки, и тъй като селяните нямат звонкови монети, той никога не беше виждал толкова пари на едно място.
Колкото и честен и безкористен да е един селянин, той не може да гледа равнодушно парите. Татко Барбо се изпоти, докато преброи всичко, и каза:
— За да имаш четиридесет пъти по хиляда франка, ти липсват двадесет и две екю, така че ти наследяваш хиляда звонкови пистоли, което ще рече, че си най-добрата партия в нашия край, Фадет, а брат ти Скакалеца може да е хилав и куц цял живот, но ще ходи да наглежда имотите си с кола. Бъди щастлива, ти си богата и можеш да си вземеш какъвто искаш жених.
— Нямам бърза работа — каза малката Фадет — и дори ви моля да запазите в тайна това богатство, татко Барбо. Както съм грозна, иска ми се някой да ме вземе не заради парите ми, а заради доброто ми сърце и заради доброто ми име. Нали се ползувах с лошо име в нашия край, отидох да прекарам известно време другаде, за да заслужа да говорят добро за мен.
— Колкото за вашата грозота, Фадет — каза татко Барбо, като вдигна очи от кошницата, в която се беше вторачил, — мога да ви кажа с чиста съвест, че вие дяволски сте се изменили и че в града сте станали съвсем друга; сега можете да минете за много хубава девойка. А колкото до лошото ви име, което, смятам, не сте заслужили, одобрявам мисълта ви да почакате и да скриете богатството си, защото наистина ще има хора, които, заслепени от него, ще ви предложат женитба, без да ви засвидетелствуват уважението, което мъжът е длъжен да отдаде на жена си. Да оставите обаче на съхранение у мен парите си, е противозаконно, това може по-късно да ме изложи на подозрения и обвинения, защото зли езици не липсват и дори да имате право да дадете в нечии ръце това, което е ваше, не можете да постъпите така с парите на малолетния ви брат. Тъй че най-добре ще бъде да се посъветвам с някого за вас, без да ви назовавам. Тогава ще разберем как точно да поставим на сигурно място парите ви, наследството на вашата майка и вашето, без да минават през ръцете на заядливи хора, на които не може да се разчита. Отнесете всичко това и го скрийте, докато ви дам отговор. Готов съм при случай да свидетелствувам пред съда и пред вашия сънаследник за цифрата на сумата, която изброихме, ще я запиша в едно ъгълче на плевнята, да не я забравим.
Всъщност малката Фадет искаше точно това, а татко Барбо щеше да се оправя по-нататък. Тя беше горда пред него, че е богата само защото не искаше да я обвинят, че е искала да използува Ландри.
XXXIV
Като видя колко предпазлива и умна е Фадет, татко Барбо побърза не толкова да подреди богатството, колкото да узнае с какво име се ползува тя в Шато-Мейан, където беше прекарала годината. Защото хубавата зестра го изкушаваше и той беше готов да забрави лошото роднинство, но не беше същото с честта на девойката, която би могла да му стане снаха. Затова отиде лично в Шато-Мейан и най-добросъвестно събра сведения. Казаха му, че малката Фадет не само че не е била бременна и не е имало никакво дете, но се държала толкова добре, че никой не можел да я упрекне в нищо. Живеела при една стара религиозна благородна дама, на която била по-скоро като компаньонка, отколкото като прислужница, толкова тя я харесвала заради доброто й държане, обноски и интелигентност. Старата дама много съжаляваше за Фадет и казваше, че била истинска християнка, смела, пестелива, чиста, грижлива и с толкова приятен характер, какъвто рядко се среща. Понеже тя беше богата и правеше благодеяния, малката Фадет умело й помагала — грижела се за болните, приготвяла лекарства и научила много хубави неща, които господарката й знаела от манастира още преди революцията.