— Такава е божията воля и наш дълг е да оставим Силвине да замине. Вярвай ми, не ме разпитвай повече.
Ландри изпрати брат си надалеч по пътя и когато му подаде вързопа, който беше носил дотогава на рамото си, стори му се, че му дава сърцето си. После се върна при скъпата си жена, която трябваше сериозно да се погрижи за него, защото почти цял месец беше като болен.
Колкото до Силвине, той беше добре, вървя и стигна до границата, защото това беше времето на хубавите войни на императора Наполеон и макар да нямаше никак войнолюбив дух, той се прояви тъй, че скоро направи впечатление като добър войник, храбър в битките, готов да бъде убит, а в същото време кротък и покорен на дисциплината като дете и издръжлив като ветераните. Понеже имаше всички предпоставки, скоро го повишиха и след десет години умора, храброст и добро поведение, той стана капитан и получи дори и кръст за храброст.
— Ах, ако можеше да се върне! — каза стрина Барбо на мъжа си в деня, когато бяха получили едно чудесно писмо, изпълнено с обич към тях, към Ландри и Фаншон, към всички млади и стари в семейството. — Ето че почти вече е генерал, време е да си почине.
— Той е получил голям чин и без преувеличение, това е чест за селско семейство като нашето.
— Нашата Фадет наистина е фея, щом предсказа, че това ще се случи — заяви стрина Барбо. — Да, тя го предрече.
— Тъй е — каза бащата, — но аз въпреки това не мога да си обясня как тъй му хрумна тази мисъл и как тъй той се измени по характер, след като беше толкова спокоен и толкова обичаше удобствата.
— Ех, мъжо — каза майката, — нашата снаха знае много повече неща, отколкото признава. Но от майка като мене нищо не се изплъзва и аз мисля, че също като Фадет знам някои нещица.
— Не е ли време да ми ги кажеш и на мене? — запита татко Барбо.
— Добре — съгласи се стрина Барбо, — ще ти кажа. Нашата Фаншон е голяма чародейка. Тя беше очаровала Силвине повече, отколкото сама би желала. Когато го разбра, се помъчи да го удържи и да намали въздействието на очарованието си, но не можа и нашият Силвине, съзнавайки, че мисли прекалено много за жената на брат си, замина честно и почтено, а Фаншон го подкрепи и одобри намерението му.
— Ако е тъй — почеса се по ухото татко Барбо, — страхувам се, че той никога няма да се ожени, защото баняджийката от Клавиер каза някога, че ако той се влюби в някоя жена, ще престане да лудее по брат си, но ще обича цял живот само една, защото е с много чувствително и страстно сърце.