В ъглите на устата и очите се таеше смях, а около устата, откъм бузите, се виждаха бръчици, очевидно също тъй изрязани от чест смях. Но наред с това всяка черта на лицето му, изразяващо съчетание от различни особености, носеше белег на самоувереност. Дик Форест наистина бе уверен в себе си — уверен, че когато посегне за нещо на писалището си, ръката му веднага ще напипа търсената вещ, без да се колебае и без да се отклони и с милиметър от целта; уверен, че щом умът му се задълбочи в трудните пасажи от текста за свинската холера, няма да пропусне ни една мисъл; уверен както в добре уравновесеното си тяло, когато седи във въртящия се писалищен стол, така и в уравновесения си мозък; уверен в сърцето и главата си, в живота и в работата си, във всичко, което притежаваше — уверен в самия себе си.
Той имаше основание за такава увереност. Тялото, мозъкът и жизненият му път бяха надмогнали много изпитания. Син на богати родители, той не пропиля бащините си пари. Роден и възпитан в града, той се върна към земята и там постигна толкова успехи, че името му бе на устата на всички скотовъдци, навред, където те се срещаха и разговаряха. Той беше собственик, без никакви ипотечни тежести, на двеста и петдесет хиляди акра земя — земя, чиято стойност бе различна, от хиляда долара акъра до сто долара, от сто долара до десет цента, а имаше места, където тя не струваше ни грош единият акър. За мелиоративните работи върху този четвърт милион акри, от отводнените посредством канали ливади до пресушените блата, от благоустроените пътища до изработената система за права върху водата от чифликчийските постройки до самата Голяма къща отиваха средства, просто нечувани за земеделските области.
Всичко беше в голям мащаб, но съвременно до най-незначителната дреболия. Управителите живееха в къщи за по пет и десет хиляди долара, без наем, и получаваха заплати според способностите си — но това бяха все най-добрите специалисти, събрани от целия континент, от Атлантическия до Тихия океан. Когато поръчваше газолинови трактори за обработване на равнините, той ги поръчваше по две десетки наведнъж. Когато строеше язовири в планините, той заприщваше по стотици милиони галона вода. Когато пресушаваше блатата си, вместо да сключва договор за изкопаваме на земята, той направо купуваше огромните багери и след като свършваше работата в собствените си блата, поемаше пресушаването на блатата на съседите си — едри фермери, земеделските компании и корпорации, по на сто мили нагоре и надолу по реката Сакраменто.
Той имаше достатъчно мозък да разбере колко е необходимо да купува чужди мозъци и да заплаща доста над средната пазарна цена за най-добрите от тях. Имаше и достатъчно ум да използува най-рационално купуваните от него мозъци.
И макар да бе току-що навършил четиридесет години, той имаше добро зрение, спокойно сърце и равномерен пулс, беше наистина силен човек. До тридесетата година животът му протече извънредно лудешки и бурно до най-крайна степен. На тридесет години избяга от богатия си бащин дом Още преди да навърши двадесет и една години, пожъна завидни успехи в университета, а след това опозна всички приказни пристанища на всички приказни морета и с хладен разум, с пламенно сърце и със смях се хвърли срещу всички опасности, които му обещаваше и осигуряваше бурният свят на приключенията, който буквално пред очите му все пак беше принуден да се покори на закона и реда.
В миналото името Форест се радваше, на слава и влияние в Сан Франциско. Родовата къща на Форестовци бе един от първите дворци, построени на Ноб Хил от местните пионерски семейства — Флъдовци, Макеовци, Крокъровци О’Брайновци. Ричърд Форест, бащата, наричан „Щастливеца“, бе дошъл тук през Панамския канал направо от Нова Англия. Човек с остър търговски усет, преди идването си тук той се интересуваше от бързоплуващи параходи и от построяването на такива параходи и веднага след пристигането си прояви интерес към крайбрежните парцели, речни параходи и, разбира се, мини, а по-късно към пресушаването на блата в Невада и към прокарването на южната тихоокеанска железница.
Той играеше на едро, печелеше на едро, губеше на едро; но винаги печелеше повече, отколкото губеше, и онова, което при една игра заплащаше с едната си ръка, си го връщаше с другата при друга игра. Парите, спечелени от Комщок, той зарови в бездънните рудници на компанията „Дафодил“ в окръга Елдорадо. Спасеното при фалита на железопътната линия „Бениша“ той прехвърли във фирмата „Напа Консолидейтед“, занимаваща се с производство на живак, и това му донесе пет хиляди процента печалба. Загубеното при фалита на „Стоктън“ той си върна с лихвите, след като закупи недвижими имоти в Сакраменто и Оуклънд.