— Добре съм, Нора — каза той и бързо я придружи до синия диван, като седна до нея. — Видяла си Родж?
Тя кимаше яростно, докато се настаняваше, някак си неудобно, сред възглавниците.
— Налага се да ти кажа нещо. Никога през живата си не съм била толкова объркана! Прекарах последния половин час, като ми идваше да се смея, а после — да проклинам! Дали трябваше да изпадна в екстаз, че Родж най-после има надежда да си оправи краката? Или пък трябваше да му издърпам ушите заради това, което се кани да стори на Елизабет? Представяш ли си — да каже на Беси, че иска тя да се премести в стаята му! Беше страхотно вълнуващо, но и потискащо. Робърт, престани да се хилиш като мечка! Това е сериозно!
— Изобщо не се съмнявам, малката ми. Кажи ми как реагира Беси на добрата новина на Родж? Зле, както искрено се надявам — каза Робърт, като взе малките ръце на Нора Джейн в своите. Как учестено бие сърцето му сега, когато тя беше до него! Дали изобщо някоя жена в нейното състояние някога е била толкова чаровна, толкова мъничка, така невероятно красива!
Въпреки че той продължаваше да държи ръцете й, тя се дръпна назад и се втренчи в него подозрително.
— О, Боже! Сега наистина съм разтревожена! Виждала съм този пакостлив блясък и преди, но единствено в очите на Уилям, когато беше намислил да изиграе някой нов номер на Родж, за да го вдигне от стола. Не бях разбрала, че това е семейна черта на Гиър. Какво сте намислили ти и Родж, Робърт? И какво имаше предвид Родж, като каза, че не си възвърнал паметта си, но си научил кой си?
Какво трябваше да й обясни? Трябваше ли да й каже за сцените в главата му, за откъслеците от разговори, които бяха и забавни, и потискащи? Необходимо ли бе да събужда надеждите й, само за да ги убие, ако паметта му никога не се върнеше?
И колко от истината за злостните машинации на Беси бе готова да възприеме, без това да й навреди? Във всички случаи скоро щеше да се наложи да обяснява, понеже Беси щеше да дойде да го моли да я изпрати в Лондон, за да се спаси от любовното желание на съпруга си. А той щеше да информира вероломната си снаха, че ще трябва да си стегне багажа и да се упъти към дома на майка си, без никаква издръжка. На Родж беше идеята да я поуплашат първо. „Нека има страх от Бога или от мен, както е в случая“ — бе казал той. Робърт нямаше нищо против шегата, тъй като той самият беше изстрадал много от изопачените истини, представени му от Беси.
— Робърт, чакам — каза твърдо Нора Джейн. А той едва не се разсмя от вида й, изглеждащ тържествено — смешен под бухналата й коса, над издутия й корем! Този корем все още изглеждаше неестествен за нея. Учудващо беше да носи в него дете, тя, която самата бе като дете. Да. Той би могъл да обича тази жена, дори и без да възвърне паметта си.
— Много добре, малката ми — каза той накрая, като се наведе и целуна върха на вирнатото й носле, тайно доволен, че ласките на бившия Робърт все още й действаха. — Съжалявам, не можах да устоя — добави той, като видя, че тя се изчерви и бързо запримигва, спряла дъха си от изненада. — Позволи ми да ти обясня.
Робърт тъкмо отвори уста да й разкаже за Беси и за лъжите й, когато бе прекъснат от Уилям. Следван от Граулър, младият мъж връхлетя в стаята и започна да говори толкова бързо, че думите се сливаха една с друга.
— Робърт! Нора! Никога няма да се сетите какво стана! Хайде, досетете се, де! О, няма значение. И без това никога нямаше да ви хрумне. Бях у семейство Клифлинг, с Пеги, нали ме разбирате. Отидох да видя новия й ловджийски кон — страхотно животно, наистина страхотно! — и мистър Клифлинг ме дръпна настрани. Кълна се, никога през живота си не съм бил толкова учуден! Не можех да си отворя устата, толкова бях шокиран. Той каза, че би насърчил предложението ми, ако го направя. Можете ли да си представите! Той желае аз да поискам ръката на Пеги. Да я поискам ли? Какво ще правя с нея? Аз, последният Гиър, без пукнато пени. Нямам какво да й предложа.
Той се хвърли в близкия кожен стол и опна дългите си крака върху килима. Картина на самото униние…
— Трябва ли да се радвам, Робърт? Или би трябвало да си прережа гърлото и да приключа въпроса?
— Обичаш ли я, Уилям? Никой никога не би трябвало да помисля за женитба без любов.
Робърт хвърли поглед на жена си, за която се беше венчал заради парите на баба й, и която се бе омъжила за него заради титлата му, заради общественото му положение. Или поне така си мислеше. О, Господи, само да можеше да си спомни! Той стисна ръцете й така, че тя се стресна и го погледна в очите.