— Моите поздравления, Беси — изрече хладно Робърт, след като Нора Джейн се изтръгна от прегръдката му.
Нещо не беше наред. Беси беше прекалено словоизлиятелна. В плановете му не влизаше тя да бъде екзалтирана и да пролива сълзи от щастие. Би трябвало да бъде отчаяна, да циври и да моли незабавно да замине за Лондон, разбира се, с чек от Робърт до банката. Беси бе скроила нещо, това бе очевидно. Как можеше да се променя толкова бързо, да бъде толкова гъвкав.
— Твоята неизчерпаема способност да се притворяваш постоянно ме учудва — продължи той, като чувството за грозяща опасност побиваше тръпки по гръбнака му. — Мислех си, че ти и брат ми сте безнадеждно отчуждени и твоите стремежи са насочени другаде, да го наречем така?
— Към тебе ли? Нали това се опитваш толкова деликатно да ми кажеш, Робърт, ти, нещастно полудяло същество? — отвърна тя със смях. — Да се свържа с втория син ли? Да ти кажа ли най-после истината, и то в присъствието на Нора Джейн? Трябва да го направя, сега, когато с Родж сме отново заедно и нищо няма да разруши нашето щастие. О, Робърт, прости ми, че си правех шегички с тебе, говорейки ти неща, които искаше да чуеш. Казвах ти това, което винаги ти се е искало да чуваш — откакто Родж ме доведе тук като своя съпруга. Ти избяга на война, за да не гледаш Родж, да му завиждаш и да го мразиш. Но истината, която ти казах, колкото и да ми бе неприятна, имаше за цел да ти припомни преклонението ти пред моята красота и да помогне за връщането на паметта ти. Аз, е, няма друг начин да го кажа. Аз никога не съм те обичала, Робърт. Дори тогава, когато ме заплаши, че ще се ожениш по сметка за това бедно, нищо неподозиращо дете. Но каквото било, било.
— Не, Беси. Миналото е пролог, тъй като аз се нуждаех от него, за да си спомня, а ти направи всичко възможно да объркаш това минало и да го използваш за собствени облаги.
— Както кажеш, Робърт. Докторът ме предупреди, че, щом се прибереш вкъщи, можеш да се обърнеш срещу мене, твоята предана болногледачка. — Тя се усмихна сладко, махвайки към Нора Джейн. — Но като имам предвид романтичната беседа, която неволно прекъснах, си мисля, че вероятно всички трябва да приключим нещата щастливо. Щастливите Гиър. Кой би си помислил това за възможно?
Нора Джейн премести поглед от Беси към Робърт, очевидно объркана.
— Какви ги дърдори тя? Бил ли си някога влюбен в нея?
— Не знам — каза откровено Робърт, като му се искаше да изхвърли Беси от стаята и да обясни всичко на Нора Джейн. Всичко, което Роджър и той наскоро бяха открили за красивия, е кокоши мозък на пръв поглед, но опасно изобретателен и хитър хамелеон, какъвто всъщност беше Беси.
Той поклати глава.
— Просто не знам, Нора — започна той, улавяйки ръцете й, — не можем да мислим за това сега. Това беше голяма грешка, наивен план, който Родж й аз съставихме, за да… Гласът му затрепери, като установи, че беше на ръба на признанието и бързо се обърна към Беси. Тръпката, която лазеше по гърба му, премина през цялото му тяло. — Къде е той? Къде е брат ми?
— Родж ли? — Беси се усмихна, после въздъхна замечтано. — Излязохме на разходка, за да отпразнуваме насаме щастието си, нещо, което сам можеш да си представиш, имайки предвид положението, в което ви сварих. Аз сама бутах стола на скъпия Родж, не без усилия, разбира се, но това беше най-малкото, което можех да направя, при положение че повече няма да му е необходим. Изживяхме такава красива интерлюдия, навън, при скалите… Разговаряхме за бъдещето, за нашето дете. Твоите пари може и да са спасили „Грийн Касъл“, Робърт, а таланта на скъпата ти жена да го е направил годен за живеене, но аз съм тази, която ще бъде господарка на имението. Толкова вълнуващо беше да говорим за бъдещето! Тогава обаче започнах да кихам. Нора Джейн, ако си спомняш, казвала съм ти, че понякога цветята през лятото дразнят дихателните ми пътища? Поисках да се върнем в къщата, но милият ми Родж получи внезапно вдъхновение да рисува морето на фона на следобедното слънце. Сега Филип му носи боите.
Нора Джейн го дърпаше за ръкава.
— Робърт? Какво не е наред?
Робърт погледна надолу към жена си, неразбрал кога се е изправил. Роджър е отишъл до скалите с Беси? Защо е направил това? След снощния разговор Родж го бе уверил, че не би пресякъл дори улицата с тази жена, даже на отсрещната страна да го очаква съкровище.