Выбрать главу

Така че сега и Уилям беше навън със съпруга й. Прислужници носеха фенери и осветяваха мястото, известно като „хълма“, молейки се да открият ранения Роджър или неговото тяло.

Тялото.

Нора Джейн потрепери и придърпа шала по-плътно върху раменете си. Тя крачеше напред-назад пред френските прозорци, взираше се в главния път към скалите, изтощена от умора и от тъга. И не обърна внимание на тъпата болка, която премина и отмина в слабините й.

Нещастната Елизабет. Как ли щеше да реагира на новината? Тя бе избрала точно този ден, за да отиде с Роби на посещение при баба му, майката на неговия баща, в едно село на шест мили от „Грийн Касъл“. Нора Джейн се питаше кое щеше да е по-лошо — да остави един прислужник на пост пред вратата й или да изчака до утре и лично да й съобщи тъжната вест.

Без значение какво щеше да направи, Елизабет и Роби щяха да бъдат съсипани. Роджър със сигурност беше мъртъв. Инвалидният стол се беше разбил на парчета върху скалите и водите на пролива бяха погълнали завинаги Роджър Гиър. Имаше вероятност и да е решил да се върне сам обратно, а столът му да се е хлъзнал и да е паднал. Но ако е предприел тази стъпка, би трябвало да е наоколо и вече биха го открили.

Роджър Гиър беше мъртъв.

Не. Не! Нора Джейн продължаваше да крачи пред френските прозорци. Не биваше да мисли за това. Не биваше да мисли за Родж. Трябваше да се съсредоточи върху други неща.

Робърт и Уилям дали ще се върнат скоро.

Личните им прислужници бяха ли им приготвили сухи дрехи и топла вода за банята?

Дали на печката още къкреше гърне с яхния? И двамата щяха да бъдат гладни, тъй като не бяха вечеряли.

Трябваше ли да изпрати някой да повика доктора.

А свещеника?

Каква погребална церемония можеше да има без тялото?

„Защо не мога да заплача?“

— Извинете, мадам — обяви Бабит от входа. Обичайно стържещият му глас бе примесен с тъга, но Бабит все още се държеше като цензор. — Мис Пеги Клифлинг е навън сама. Мисля, че е пристигнала с кон. Да я въведа ли?

Пеги Клифлинг тук? Да, това беше близо до ума. Нора Джейн си спомни, че бе изпратила един прислужник с молба да претърсят крайбрежната ивица, включваща и техния имот. Приливите са странно нещо и тяло, подето веднъж от тях, би могло много лесно… — „Спри, Нора! — нареди си наум тя. — Спри да мислиш. От това няма да има полза. Просто действай!“

— О, да, разбира се, Бабит. Покани я, моля те, и ни донеси чай, тъй като мис Клифлинг сигурно е измръзнала до мозъка на костите си, ако е яздила в този дъжд.

Няколко секунди по-късно Пеги Клифлинг влезе в стаята. От дългата й до раменете червена коса се стичаше вода, както и от тъмносиния й костюм за езда. С дългите си, почти мъжки крачки тя бързо отиде до камината, където простя ръце над огъня. Нора Джейн улови за миг решителния поглед на зелените и очи и си отдъхна мъничко, тъй като избраничката на лорд Уилям, висока жена на двадесет и пет, нямаше намерение да припада.

— Дойдох веднага, щом чух, и оставих коняря си няколко мили след себе си — заяви Пеги без излишни церемонии, стрелкайки Нора Джейн със зеления си поглед. — Къде е Уилям? Трябва да отида при него. Бог знае какво може да направи. Виждала съм го преди, полудял от скръб при нещастието с Родж. Няма да допусна моят Уилям отново да грабне бутилката, лейди Робърт, кълна се! Не и този път. Не и когато не ми останаха повече сили. Графът не е мъртъв, не може да бъде мъртъв. О, извинете ме, лейди Робърт. Татко винаги ми казва, че съм много пряма и рязка и се нахвърлям върху всички. Боже мили, та вие сте толкова малка, дори и с този огромен корем! Май всеки момент ще изхвърлите това жребче, ако не греша. Добре ли сте?

— Моля те, Пеги, помолих те и преди, просто ми казвай Нора — каза Нора Джейн, подавайки на Пеги шала, за да се завие. При други обстоятелства би се разсмяла с глас от това, че я сравниха с кобила. — Мисля, че съм много по-спокойна от теб, Пеги. Ако Елизабет Франклин, добра моя приятелка от селото, можеше сега да е с нас, щях да съм още по-добре. На Уилям и Робърт ще им трябват силни жени. На Родж също, щом го намерят.

Пеги прокара ръка през косата си и я отметна назад.

— Навън е кучешки студ, като се има предвид, че сме юли. Благодаря ти за шала, въпреки че вече е разсипан. Хм… Значи няма никакви новини, Нора? Абсолютно нищо?

— Не. — Долната устна на Нора се разтрепери и тя я притисна с ръка, надявайки се да се овладее. Не искаше да говори за това, да мисли за това. — Не и през последните два часа. Но сигурно това е добре. Имам предвид, ако не са намерили тяло… — Гласът й изневери и тя не можа да каже нищо повече.