— Благодаря ти, Роджър. Твоето окуражаване ме успокоява.
— Не мисли за това. Не съм дошъл да злорадствам, тъй като не мога да се забавлявам, наблюдавайки теб — най-добрият от нас, как безропотно на свой ред скланяш глава пред желанието на нашия отец да си напълни джобовете. Уилям се крие в оранжерията, разкъсван между облекчението, че е имал късмет да се отърве, и огромното разочарование от факта, че неговият кумир е подвил опашка. Когато за последен път го видях, той давеше личните см чувства в няколко бутилки бордо, убеден, че скъпият ни татко вече оглежда списъка на отбраните гости, за което мисис Темпъл допринесе неимоверно много, и търси бъдеща съпруга на най-малкия си син сред така подходящото общество.
— Да не е търговката на манифактурни стоки?
— Не. Убеден съм, че въпросната дама е втора братовчедка на месар с изключително дълбоки джобове. Хубав джентълмен. Бях закаран при него преди няколко минути и той беше изключително милостив към състоянието ми. Изобщо не спомена думата „сакат“ пред компанията си, докато не се отдалечих на три фута разстояние.
Робърт знаеше, че не е лесно да се отговори, на което и да е от изявленията на Роджър. Само се усмихна с обичайната си усмивка на една страна и отпи глътка от чашата с вино, преди да изрече:
— Убеден съм, че Беси изнемогва да изпълнява ролята си на домакиня, нали?
— Беси? Нима това е някой, когото познавам? О, Беси! Съпругата ми, разбира се. Сега си я спомних, въпреки че не съм съвсем сигурен за чертите на лицето й. Колко хубаво от нейна страна да слезе до „Грийн Касъл“, откъсвайки се от поредния Сезон на „Мидхърст“, за да похлипа над сакатите ми крака и да ми покаже новите си рокли… — Роджър се усмихна, свивайки рамене. — В крайна сметка тя и баща ни се забавляват добре, правейки си планове относно прекрасните пари на малката ти булка. Те винаги са били готови да изядат телето, преди да е излязло от корема на кравата. После стана съвсем сериозен и попита:
— Защо, Робърт? Защо правиш това? Защо се принасяш в жертва по този начин? Девойката едва е излязла от класната стая, зелена е като пролетна трева и едва ли има много мозък. Откакто тя и тази нейна баба — фъртуна нахлуха тук предната вечер, не съм чул да е казала повече от няколко думи. На всичкото отгоре притежава неприятния навик да се взира в празното пространство, като че живее в свой собствен свят. Там вероятно чува и гласове. Много странно. Така че не ме дръж в неведение, братко мой. Защо?
Робърт изпи последната глътка от виното си и се обърна към загрижения си брат.
— Значи баща ни не ти е казал, Роджър? Не съм изненадан. Представям си опитите му да се самозаблуждава, че ще бъда предан син и ще оставя всичко в ръцете му. Но аз няма да го направя. Виждаш ли, това ще е мое богатство, братко, а не на баща ни. Цялото ще е мое, за да се разпореждам с него както ми харесва. Повече от двеста хиляди лири, като прибавя всичко — откритото плащане, ипотеките, ремонтите в „Грийн Касъл“, които вече започнаха. Пред тебе стои не някое безхарактерно жертвено агне, а подло, алчно за пари копеле, въпреки че всички ще имаме полза, щом имението възвърне предишния си вид и се закрепи финансово. Това е. Сега по-малко склонен ли си да ме оплакваш?
Роджър мълча известно време, а красивото му лице изглеждаше замислено под гъстата руса коса. После отметна глава назад и се разсмя.
— Това е чудесно, Робърт. Прекрасно! Татко няма да вземе нищо, така ли? О, бързо, братко Чувал с пари, къде се крие тази огромна планина от пари, която всъщност представлява Сюзи Темпъл? Трябва веднага да хвърля безполезната си личност в краката й и да целуна крайчеца на нейната одежда…
По устните на Робърт премина лек спазъм, след като разбра реакцията на по-големия си брат. Бяха изминали повече от шест години от женитбата на Роджър и Беси и повече от две, след като нещастният случай при езда го осакати, а нито една от тези години не беше лека.
В началото Роджър си падаше по скъпите удоволствия на живота също толкова, колкото маркизът и Беси. Графът и младата му жена компенсираха своята несъвместимост, като се втурнаха из целия „Мидхърст“, посещавайки балове, отдавайки се на романтични връзки и винаги откривайки нови начини за пилеене на пари.
Нещастието сложи край на всичко това за Роджър, но не и за Беси. Тя и маркизът продължиха да прекарват повечето от времето си в Лондон, като все още лудо харчеха, въпреки че вече нямаше какво. А Роджър бе принуден да се оттегли в „Грийн Касъл“. Достатъчно стоя сам, за да разбере, че не бе обичан от никой друг, освен от вечно пияния си най-малък брат и от отсъстващия Робърт. Достатъчно самотен беше, за да се самосъжалява; достатъчно самотен, за да си спомня, че някога е бил щастлив човек; достатъчно самотен, за да превърне някогашното си блестящо остроумие в сарказъм, оцветен с меланхолия и отчаяние.