— О, ела тук, бедно дребосъче! — възкликна Пеги, притискайки Нора Джейн до себе си, като с това разруши остатъците от самообладание у по-младата жена. — Ти, малко, храбро същество!
Тогава Нора Джейн се разплака на гърдите на Пеги, като позволи на скръбта и сълзите й да се отприщят и да облекчат тежестта в душата й. Тя се овладя, едва когато Бабит остави подноса с чай на близката масичка и се оттегли.
Накрая уверена, че трябва да усмири емоциите си, за да не навреди на бебето, а и да е в състояние да помогне на Робърт, щом се върнеше в къщата, Нора Джейн се освободи от прегръдката на Пеги и й се извини за изблика на чувства.
— Ела, Пеги — каза тя, избърсвайки сълзите си за пореден път. После хвана ръката на другата жена и я стисна успокоително. — Хайде да се качим горе и да видим дали Мариан може да ти намери нещо сухо да облечеш. Не можеш да се върнеш у вас тази вечер, в никакъв случай. Ще наредя да ти приготвят стая.
Те тъкмо пристъпиха в коридора, когато Робърт и Уилям разтвориха френските врати и се появиха, подгизнали и тъжни. Зад гърбовете им дъждът се лееше като из ведро. Светкавица разкъса оловносиньото небе, тресна ужасяващ гръм.
— Робърт? — извика Нора Джейн, когато той се обърна да затвори вратата, но вече бе разбрала, че не й носят добри новини.
Без да каже нищо, той смъкна мокрия си плащ и го пусна на пода, до този на Уилям, после се упъти към масата с напитките, следвайки брат си. Нора и Пеги си размениха бързи погледи, докато лорд Уилям наливаше две чаши с бренди.
— О, не, не го прави, Уилям Гиър! — извика Пети, пресичайки стаята, за да вземе чашата от ръката на любимия си. — Ето там има горещ чай, който ще те стопли.
— Господи, Пеги, не сега — изръмжа Уилям, като направи опит да си върне чашата. — Нуждая се от нещо по-силно от чай, ако трябва да се върна пак там тази нощ. И какво правиш ти тук, между другото? Току-що се сгодихме, още не сме се оженили, за Бога! О, добре де — възкликна той, когато Пеги се втренчи в него, точно на височината на очите му. — Проклет да съм, ако мога да си обясня как го правите вие, жените! А дори не съм в брачни окови все още. Хайде, Пеги, води ме към чая.
— Робърт? — Нора Джейн стигна до него едва, след като бе пресушил питието си. Той се взря дълго в нея, след което бързо се обърна и запрати чашата в камината, където тя се разби на хиляди парчета. — О, Робърт, недей! Моля те, недей! — тя се вкопчи в ръката му, когато той отново се обърна, за да вземе гарафата, очевидно с намерението да я запрати след чашата.
— Да не го правя ли, Нора? — попита той сковано, като изморено потъркваше врата си. — Родж си отиде и аз помогнах за убийството му. Собственият ми брат! Собственият ми брат, когото тъкмо бях започнал да си спомням, да опознавам. И всичко това, защото исках да накажа Беси, че ме е лъгала. Изглеждаше толкова невинно отмъщение… Боже мой, Нора, та това е почти смешно!
Нора Джейн взе гарафата от ръката му и я върна на масата. От яростта в гласа му, от отчаянието и едва сдържания му яд нея буквално я втресе.
Той погледна нагоре, като че можеше да види в спалните над него.
— Тя още ли е в леглото, играеща ролята на съсипана от скръб вдовица? Нейните хистерии почти ме бяха убедили, ако не бях наясно с шегата на Роджър. Господи, знам, че не мога да го докажа, но това не е нещастен случай. Тя е бутнала Родж от скалата и после дойде тук, толкова хладнокръвна, толкова владееща се, толкова усмихваща се! Тази жена си отваря устата единствено за лъжи! Имам намерение да се кача горе и да изтръгна истината от нея!
— Скъпи, не! — извика Нора Джейн, наистина изплашена, тъй като никога не бе виждала Робърт изпаднал в такава ярост. — Не можем да бъдем сигурни. Освен това може да намерят Роджър. Има толкова места по хълма, където е могъл да се мушне, ако се е освободил от стола.
— Би могло да е така, Робърт — каза Уилям, седнал до Пеги, която му наливаше втора чаша чай. — Филип също не си спомня добре къде е видял стола. Трябва да претърсим цялата площ. Сега, когато заваля, няма да останат никакви следи. Нищо не може да се направи в тази буря.
— Точно така! — възкликна Нора Джейн. — Родж сигурно лежи някъде ранен, но не и мъртъв. Може би е паднал от умора под някое дърво и дълбоко е заспал, докато е чакал да го намерите. Моля те, изчакай до сутринта, докато бурята премине. Нищо повече не можеш да направиш тази нощ. Моля те, Робърт!
— Ние търсим човек, а не игла в купа сено. Трябваше да сме го открили досега. Не мога да не си мисля най-лошото.
— Моля те, Робърт — повтори Нора Джейн.
— За Бога, човече — съгласи си Уилям, като дръпна Пеги, за да я изправи на крака. — Послушай жена си. И да раздрусаш Беси, няма нищо да постигнеш, въпреки че идеята е много привлекателна. Ела, Пеги, любов моя. И двамата сме вир-вода. Ще те дам на Бабит. Той ще ти намери място за спане.