Той си спомни.
— И после те разплаках — Робърт протегна ръка през масата, за да хване нейната. — Но не само веднъж — добави той, спомняйки си как й бе обърнал гръб, на нея, на парите на баба й и близо два месеца се беше държал като противен кретен, докато не пристигна известието от Уелингтън. И тогава Нора Джейн бе дошла при него и му бе направила най-големия дар, на който някога се беше надявал…
— Робърт, всичко е наред — зашепна му трескаво тя.
— Всичко ще се оправи.
— Спомних си, Нора — каза той, стискайки ръката и по-силно, вкопчил се в нея, като че тя беше единственият човек на света, който можеше да оправи всичко, което не беше наред. — О, Нора, спомних си колко много те обичам!
Той се свлече от стола и падна на колене пред нея, все още стиснал здраво ръката й, а другата му ръка галеше изпъкналия й корем, доказателството за тяхната любов.
— Едва сега мога да повярвам в това. Сега знам, че ще намерим Родж на сутринта. Това е ден на чудеса!
Той вдигна поглед към лицето й и видя стичащите се по бузите й сълзи. Но видя и долната й устна, прехапана толкова силно, че в ъгълчето й се беше появила малка червена перла от кръв. И тогава усети твърдите очертания на корема й да стават още по-твърди под ръката му, да се превръщат в нещо живо, в огромен, здрав като гранит юмрук от контрактиращи мускули.
— Мили Боже, Нора! Какво става?
Тя бавна повдигна глава, тъй като всяко движение я караше да агонизира.
— Не… не знам, Робърт. Бебето трябва да се роди след около четири седмици, но болките се засилиха през последните два часа. Реших да сляза и да потърся Бабит, за да може да изпрати някого за Елизабет, но вместо това намерих тебе. Преди издържах на болките, Робърт, но изведнъж те зачестиха, идват почти една след друга. Страх ме е… о! О, Господи, нещо става с мен. Мисля, че кървя. Робърт, трябва ми Елизабет. Моля те, Робърт, изпрати да я повикат.
Той я улови в момента, когато тя политна, после я понесе на ръце и хукна с нея навън от кухните, викайки Бабит, Уилям, всеки, който би му помогнал.
Робърт стоеше до леглото, неговото легло, неговото и на Нора Джейн брачно легло, държеше ръката на жена си и й помагаше да издържи болката от поредната силна контракция.
— Ето, това е, скъпа, почини си сега. Почини си и възвърни силите се — каза той, като усети, че контракцията е отминала.
— Ще опитам, Робърт — обеща му тя. Беше толкова мъничка, така трогателно крехка, така изгубена посред това огромно легло, дори и с този корем, който нарастваше при всяка нова болка. — Намериха ли Елизабет?
— Не още, малка моя — отвърна искрено той, но му се щеше да беше я успокоил с някоя заблуда. Уилям лично бе яздил до къщата на Франклин, но я беше намерил тъмна. — Поради бурята сигурно е решила да прекара нощта с близките на съпруга си. Бабит изпрати човек да я доведе.
— А докторът, м’лорд? — попита Мариан, докато изтриваше с влажна кърпа челото на Нора Джейн. — Къде може да е този джентълмен? Минаха три часа, м’лорд. Това бебе трябваше вече да се е родило, понеже водите на мисис са изтекли. Готвачката казва така.
Робърт не отговори веднага, понеже Нора Джейн бе обхваната от нова болка и извиваше гърба си, като че ли се бореше да избегне поредната контракция.
— Всичко е наред, милата ми — успокои я той, когато тя сграбчи ръката му с ярост, която му се струваше невъзможна за толкова дребна жена. — Не се съпротивлявай на тялото си. Мисля, че не ни е необходимо да чакаме Елизабет или добрия доктор. Можем да го направим сами. Нали можем, скъпа?
— Елизабет! — извика накрая Нора Джейн, след като болката я поотпусна и тя падна пак върху дюшека. — Аз имам нужда от нея. Имам нужда да ми каже. Трябва да я чуя да ми го каже отново! Толкова скоро! Бебето идва толкова скоро! Аз… — Гласът и угасна, а тялото й бе обхваната от поредната контракция.
— Тя е много уплашена, м’лорд. Винаги е била уплашена за тая работа, освен когато мисис Франклин бе наоколо и й обещаваше, че всичко ще бъде наред. Дали ще дойде скоро, м’лорд? Мисис ужасно се нуждае от нея.
Паметта на Робърт внезапно се проясни и кръвта му се смрази. Спомни си измамните бръщолевения на Беси за ръста на жена му, за отношението й към интимностите в брачното легло, за трудното раждане, което можело да доведе до смъртта й. О, Господи, същото е наговорила й на Нора!
— Тази кучка!
Мариан го погледна, без да разбира.
— Мисис Франклин ли, м’лорд? О, не, сър. Тя е добра лейди.
— Не, Мариан — каза Робърт, като взе и двете ръце на Нора Джейн в неговата и се наведе до ухото й, с дрезгав от вълнение глас. — Нора, чуй ме! Свести се от болката й ме чуй! Тя те е лъгала. Беси те е лъгала. Тя искаше да те уплаши, да уплаши и двама ни. Тя не искаше ти да раждаш дете, което да наследи всичко, ако се случи нещо с Роджър. Нора, чуваш ли ме?