Тя го погледна, а в очите й се беше настанила болката.
— Робърт? — Тя го дръпна още по-близо. — Кажи ми, че Беси лъже. Кажи го пак. Моля те, кажи ми, че Беси е лъгала.
— О, Господи! — Робърт трепереше, опитвайки се да си спомни всичко, казано от тази вероломна жена. Независимо от факта, че Елизабет е успокоявала неговата Нора, болката изтикваше лъжите на преден план. Бебето идваше на бял свят много рано, а можеше и изобщо да не дойде. Всичко вървеше зле.
— Нора — продължи да шепне той в ухото й, — спомни си всичките лъжи на Беси. Спомни си как тя ти каза, че правенето на любов е болезнено, че не доставя никакво удоволствие. После си спомни какво изживяхме последната нощ, най-прекрасната ни нощ. Нямаше болка, само удоволствието, което двама като нас, които се обичат, си доставят. Тогава бях тук за тебе, заедно с тебе, сега отново съм тук. Нека ти помогна Нора, нека ти помогна да изтърпиш болката!
Нова контракция я обхвана и тя се задъха, но този път задържа очите си отворени, загледана в Робърт, за да черпи от силата му, докато сълзите капеха от неговите бузи върху нейните. Той умираше хиляди пъти, знаейки, че не може да я изгуби сега. Не можеше да изгуби своята Нора, своята майка любима.
— Дишай, Нора — насърчаваше я той. — Не се бори с болката. Предай се на нея. Остави тялото ти да си свърши работата.
— М’лорд, докторът е тук — каза Мариан зад него. — Бил е извън селото. Да го въведа ли?
Робърт кимна, без да отмества поглед от малкото личице на Нора.
— Чу ли това, малкото ми? Докторът е тук. Виждаш ли колко интелигентно коте си, знаеш докога да чакаш. Но сега е време, мила, време е да посрещнем детето си.
— Ти… ти няма да ме оставиш, нали, Робърт? Съжалявам, че бях толкова изплашена. Искам да съм смела. Само, моля те, не ме оставяй!
— Ти си смела, малка моя. Ти си най-смелата жена на света.
Робърт извърна глава, за да изтрие сълзите си с опакото на ръката. Как бе могъл да я забрави дори за миг? Как можа да блокира съзнанието си за малкото чудо, което представляваше Нора Джейн Гиър?
Неговата продадена съпруга.
Неговата единствена любов.
Тя беше дошла тук като непозната. И бе поела върху плещите си целия товар, вършейки всичко правилно, по своя собствен, ненатрапчив начин. По своя неегоистичен, изпълнен с обич начин. Утре „Грийн Касъл“ можеше да се срине от скалите, но той нямаше да скърби за загубата, докато имаше Нора. Тя беше станала неговият свят, неговият живот.
— Няма да те оставя, малката ми — обеща той, когато докторът се втурна вътре и даде задачи на Мариан и на две домашни прислужници. — Никога вече няма да те напусна.
Час по-късно Оливия Анджелик Гиър си проби път към света, с червено лице и ревяща от възмущение, но абсолютно здрава, въпреки дребния си ръст.
Майка й, преди да се отпусне в напълно заслужен сън, изглеждаше невероятно доволна.
Баща й — изключително благодарен на нея и на майка й, след като целуна и двете, прие поздравленията на по-малкия си брат и на останалите от домакинството. После си сложи плаща и излезе в мъгливото утро, отново крачейки към скалите…
Глава шестнадесета
Ти ни доставяше удоволствие достатъчно дълго.
Нора Джейн се пробуждаше бавно и неохотно. Тя не искаше да се изтръгне от своя златен сън, в който щастливо се усмихваше. В този сън Робърт беше до нея, казваше й, че я помни, казваше й колко много я обича, казваше й, че двамата са създали най-красивото бебе.
Очите й се отвориха изведнъж, като разбра, че сънят й всъщност беше истина. Великолепна, прекрасна, чудна истина!
Бавно тя повдигна ръце от чаршафа и ги плъзна по корема си, после се усмихна и обърна глава към нежните звуци, които идваха от украсеното със син балдахин кошче до прозорците. „Тези драперии със сигурност трябва да се подменят“, помисли си тя и си спомни, че когато доставиха кошчето, баба Темпъл бе заявила с гордост, че то напълно подхожда на правнука й.
Оливия Анджелик Гиър. Доста дълго име за такова малко бебе. Оливия Анджелик. Никой нямаше да си позволява да я нарича Оливия Анджелик, както се обръщаха към самата нея с Нора Джейн. Нора Джейн се усмихна отново. О, добре. Време беше баба Темпъл да разбере, че не може винаги да има всичко, щом размаха парите си.
Въпреки това Нора Джейн си даваше сметка, че парите на баба й й бяха купили любов.
Нора Джейн се раздвижи в леглото, копнеейки да отиде до кошчето и да погледне дъщеря си, тъй като единственото, което си спомняше, беше гарвановочерната й коса и двете огромни, синьо-сиви очи. Но това леко физическо напрягане й напомни за деня й нощта на непрекъснато увеличаващите се, парализиращи болки. Чудовищните болки, които бе изтърпяла, преди Робърт да се присъедини към нея през последните минути, насочвайки я в раждането, отстранявайки страховете й, успокоявайки я с присъствието си, вдъхвайки й сила.