— Да ти простя? Елизабет, не бъди глупава — каза Нора Джейн на приятелката си, която бе започнала да гука на бебето. — Ти не можеше да знаеш, че съм си наумила да родя снощи. Не си планирала нарочно да отсъстваш от къщи вчера.
— Но аз не съм отсъствала! — възкликна Елизабет, поглеждайки към Робърт, преди да вземе Оливия и да се отдалечи от леглото. — Робърт, може би ти ще обясниш по-добре.
— Всичко с времето си, Елизабет. — Робърт се настани върху леглото и взе ръката на Нора в своята. — Добро утро, малка моя любимке. Изглеждаш прекрасно тази сутрин. Добре ли си почина? И как е нашето малко бебе? Бих искал да я подържа, но едва ли ще мога да я измъкна от ръцете на Елизабет.
Нора Джейн гледаше ту мъжа си, ту приятелката си, без да може да схване защо бяха толкова спокойни.
— Намериха ли Роджър? — попита тя накрая.
— Скъпият ми брат никога не се е изгубвал, Нора. Когато обаче се оправи напълно и може да стои здраво на краката си, имам намерение да го съборя с един удар. А може да отнесе и повече. После Уилям ще се заеме с него. Имаш ли нещо против, Елизабет?
— Изобщо не, Робърт — отговори тя, като постави Оливия в кошчето й възвишени. — Но намеренията ни бяха много…
— Сега съм съвсем объркана — запротестира Нора Джейн. — Родж е добре и винаги е бил добре, така ли? Тогава защо не го намерихте?
— Защото той не е искал да бъде намерен, любима — уточни Робърт и кимна на Елизабет да се приближи до леглото. — Може и да искаш аз да обясня, Елизабет, но предоставям на теб този личен разговор. Ако нямате нищо против, отивам да наблюдавам как спи дъщеря ми.
— Елизабет? — попита Нора, след като приятелката й придърпа един стол и се настани до леглото.
Елизабет въздъхна и завъртя очи.
— Постъпихме толкова глупаво, толкова детски и необмислено! Но Родж беше направо бесен! Все пак да започнем отначало. Виж, Нора, аз не съм толкова добра, колкото ме смяташ. След завръщането на Беси не стоях настрана от „Грийн Касъл“. Напротив, и това беше моето падение. Може и да се изчервявам, Нора, но не мога да те лъжа. От дълго време се срещахме с Родж на любимото ни място сред скалите. Там Родж се упражняваше да ходи. Правеше това от месеци, тайно, заедно с Уилям, но не искаше другите да знаят, преди сам да влезе в гостната със собствените си крака. След всяко упражнение отивахме под дърветата и правехме… лю…
— Няма значение — каза бързо Нора Джейн. — Разбирам.
— Това наистина е милостиво от твоя страна, понеже знам, че се държах като пропаднала жена. Всъщност и двамата не се чувствахме гузни.
— Това обяснява и доброто настроение на брат ми — каза Робърт. — Неговата веселост ми пречеше да си го спомня, понеже през всичките тези години след бягството на Елизабет той беше като ранен звяр.
— Значи вчера на скалите сте имали уговорена среща с Родж? — Нора окончателно бе завладяна от романтизма на случката.
— Да, както обикновено — отговори Елизабет. — Беси предложила на Родж да го откара със стола му до скалите, за да поговорят насаме. Нора, научих какво й е казал вчера и се чудя на глупостта му. Родж сметнал за изключително забавно Беси да го отведе до мястото му за срещи и отпратил Филип. Не само, че настоявал Беси да го бута, но настоявал да го отведе колкото е възможно по-надалече в скалите. Дори преминаха толкова близо покрай мене, че трябваше да се крия в тревата на хълма. Докато й каже да спре, тя вече беше доста изтощена и напълно вбесена. Това беше първата му грешка.
Нора Джейн се намръщи.
— А втората?
— Съобщил е на Беси, че я е излъгал и че е поискал развод, за да се ожени за Елизабет — каза Робърт. Това била най-брилянтната стратегия на Родж точно на ръба на скалите да информира Беси, че губи всичко.
— Не бих казала, че тя прие хладнокръвно новината — продължи Елизабет. — Започна неистово да му крещи, че е разсипал всичко, че е трябвало да умре след нещастния случай, както всеки отговорен мъж би сторил, оставяйки я да бъде графиня. Врещеше, че е платила скъпо с парите на баща си за тази титла и че няма намерение да го остави да й я отнеме. И тъй като не е успяла да ви раздели с Робърт, за да не създадете наследник, който да получи цялото състояние на Гиър, ще се компенсира с титлата. Не мисля, че Беси има много мозък в главата си. Питам се никога ли не си е помисляла, че ще прозрем лъжите й.
— Значи тя го е бутнала! — Нора Джейн се обърна към Робърт. — Но как се е спасил?
Елизабет отговори.
— Видях всичко. Не съм убедена обаче, че Беси го направи нарочно. По-скоро беше толкова бясна, толкова превъзбудена, че просто тикна със злоба стола, като че ли, за да изкара на него яда си. И не смяташе, че той ще се придвижи напред. Но инвалидната количка се плъзна и се насочи към скалната козирка. Не мога да ви опиша колко се изплаших, макар да знаех, че Родж може да ходи. Той се хвърли настрани от стола, точно когато той набираше скорост — великолепно изпълнение, а после остана да лежи в тревата и да наблюдава как стола падна от скалите.