Робърт се закиска, като поклати глава.
— Той каза, че отдавна е замислял да бутне стола от скалите и да гледа как долу става на парченца.
Нора Джейн погледна и двамата.
— Моля ви, давайте нататък, кажете ми всичко.
— Няма много за казване и не съм толкова горда от определената ми роля — продължи Елизабет. — Дотътрих се до него, адски изплашена, и, моля ти се, видях го, как лежи по гръб и умира от смях! Казвам ти, Нора, едва не му откъснах ушите. Но после, след като сподели с мен какво си е наумил, се зачудих дали не съм се влюбила в някой дявол.
— Той е искал да си отмъсти на Беси? — попита Нора, започнала да разбира. — Искал е тя да повярва, че го е убила. Но защо? И защо нищо не ни каза? Робърт и Уилям бяха отчаяни. Всички бяхме!
— Знам, Нора и съжалявам, но Роджър има достатъчно солидна причина. Уверявам те! А и винаги сме смятали да ви кажем — добави Елизабет намръщено.
— Но първо трябваше да го скрия, което не беше лесна работа, тъй като той можеше да изминава само кратки разстояния. Накара ме да оставя един от пантофите му на голямо разстояние от скалите и в съвсем противоположна посока от мястото, където се намираше. Той се надяваше Робърт да го открие и да разбере, че не е паднал от скалите. После му помогнах да се скрие в един дънер, толкова изсъхнал и кух, че цял се побра вътре. Робърт, моля те, разкажи й останалото.
Нора Джейн с очакване погледна съпруга си, като все още се опитваше да си представи графа, натикан в кух дънер. Надяваше се вътре да не е имало мравки и паяци.
— След като настанила Родж, Елизабет отишла в къщата си за одеяла и храна — продължи разказа Робърт.
— Когато се върнала от там, ние всички вече сме били пръснати по скалите, търсейки Родж. Тя знаела, че не може да рискува да се остави да я видят и потеглила обратно към дома си, където да дочака да се мръкне. Синът й бил изпратен преди известно време при родителите на баща му. Родж каза, че ме е чул да викам и му се искало да отговори, но бил толкова разгневен на Беси, че запазил мълчание.
Елизабет въздъхна шумно и подхвана нататък:
— После взе да се смрачава и тогава вятърът се усили, а небесата, като че ли се разтвориха. О, беше страховита буря! Дори и да знаех, че Робърт и Уилям са преустановили търсенето през тази нощ, не можех да направя нищо друго, освен да се препъвам и лутам в мрака и дъжда, за да стигна до Родж и да остана с него. Постарах се да го държа, доколкото е възможно, сух и се молех дъждът да спре. Настинал е много здраво, като частична компенсация за тревогите, които ви причини. Рано тази сутрин намерих Робърт и той ми помогна да го пренесем у дома, преди издирването отново да започне. Бях много закъсняла с помощта си към тебе, Нора, въпреки че изглежда не ти е липсвало много моето присъствие. Оливия е красиво дете, а Робърт ми каза, че самата ти си била чудесна.
Нора Джейн пъхна ръка в тази на Робърт.
— Не аз, а Робърт беше чудесен, Елизабет, но ти благодаря. О, толкова съм щастлива за теб и Родж! Уилям знае ли?
— Всички знаят, малката ми — намеси се Робърт, — с изключение на Беси, която ме срещна в коридора и най-чаровно ме помоли да увелича издръжката, и за да си купила нов, траурен гардероб, тъй като и Родж би искал тя да се чувства удобно. Ще я оставим да се смята за убийца още няколко дни, докато Родж се оправи и ти възвърнеш силите си достатъчно, за да те пренесем долу. Мисля, че искаш да видиш как Беси ще се срещне с Родж. Сър Хари Клифлинг също не е посветен в плана, но и за това си има причина, тъй като Родж е замислил цяла драма. Сър Хари се е съгласил да присъства, без да подозира нищо, тъй като се нуждаем от свидетел, незаинтересуван лично, които да потвърди, че скъпата ми снаха е направила опит да се отърве от съпруга си. След като Родж веднъж завинаги приключи с Беси, тя ще бъде достатъчно мъдра да не предявява претенции към нас.
— Робърт усмихваш се много злобно — отбеляза Нора Джейн, наклонила глава на една страна, докато го гледаше. — Какво сте замислили с Родж този път?
— Всъщност, любима, Родж цели единствено нещо като публично отмъщение. А завършекът на драмата е идея на Уилям — каза й той, целувайки я по челото. Изглежда всички ние, Гиър, много си падаме по белите. Не се чувствам виновен, малка моя, особено като си спомня как тази особа Беси не едва не разби живота на всички ни с невероятния си егоизъм. Почивай си, скъпа, ще се видим по-късно. Елизабет трябва да слезе долу, отпусната тежко върху ръката ми, щастлива заради Оливия, но скърбяща по Родж. Мислиш ли, че ще се справиш с тази роля, Елизабет?