— Визити ли? — изписука сър Хари. — О, не, предполагам, че няма да може, мадам.
— Нали знаете, че съм вдовица? Скъпият Сам се помина преди осемнадесет месеца. Самотно е без другар. Вижте този пръстен. Струваше ми петстотин лири. Някой би казал, че сумата е голяма, но аз имам доста голямо състояние. Вие как сте, сър Хари?
— Тя пак започва — прошепна Робърт в ухото на Нора Джейн. — Ако баща ми беше тук, щеше да се обзаложи, че до един месец тя ще накара сър Хари да й направи предложение.
— Шшт, Робърт — смъмри го Нора, опитвайки се да не се засмее, виждайки, че сър Хари много приличаше на дядо й — лилипут. Майката на Пеги трябва да е била гигантът в семейството. — Освен това, ако направи за себе си и наполовина толкова добре онова, което стори за нас, трябва да сме щастливи.
— Ще бъда щастлив от всичко, което я държи далече от „Грийн Касъл“, малката ми — каза Робърт и се обърна, тъй като Уилям го потупа по рамото.
— Какво чака свещеникът, Робърт, знак от небето ли? Цял ден копнея за този миг. Огледа ли добре Беси? Тя едвам се сдържа при мисълта за дохода, който ще осигуриш на нея и на бъдещия й съпруг. Графини, дори и такива, които миришат на магазин, се харчат добре на открития пазар. Безсърдечна кучка! Едвам се сдържам да не й кажа, че тези диаманти са фалшиви.
Нора въздъхна.
— Уилям! Сигурно се шегуваш.
Робърт сложи пръст на устните си, приканвайки ги към тишина.
— Не, малка моя, не се шегува. Ние сме пръскащите пари Гиър, или поне бяхме такива, когато бяха купени тези бижута. Родж винаги е смятал, че е изиграл на Беси хубава шега. След като стана графиня, тя го заряза и замина със Стивън за Лондон да харчи парите на баща си.
— Извинете — прекъсна ги Пеги със свиреп шепот, — но мисля, че свещеникът е готов да започне. Ще бъде добре, Уилям, ако престанеш да се държиш като пълен идиот и ако спреш да се хилиш, като че ли ти доставя удоволствие смъртта на графа. Господи, Уилям, по-лесно ми е да обяздя див жребец, отколкото да те науча как да се държиш. И за вас се отнася същото!
Нора Джейн веднага застана сериозно и се загледа в олтара, стискайки ръката на Робърт. Щом викарият заговори, хлипането на Беси се усили. Дали тази жена се чувстваше виновна?
— Мои скъпи приятели, милорди, милейди, скъпа графиньо, събрали сме се тази вечер по извънредно тъжен повод, да скърбим за трагичния край на нашия брат Роджър, граф на Ийстърли.
— Нещастното момче! — възкликна мисис Темпъл с изпълнен със сълзи глас, след което силно си издуха носа. — С удоволствие бих дала четвърт от състоянието си, за да го видя у дома здрав и читав.
На Нора Джейн и се стори, че някой въздъхна някъде в параклиса…
Почти веднага лорд Уилям се разкашля силно, като че ли нещо, по всяка вероятност удоволствието от изявлението на мисис Темпъл, бе заседнало в гърлото му.
— Сърце мое — поучаваше го Пеги, като го тупна три пъти здраво по гръб, — трябва да овладееш скръбта си.
Викарият погледна към малкото паство и изчака да настъпи тишина, след което продължи.
— Не познавах добре граф Ийстърли, тъй като не се молеше с нас в неделните дни, но той беше християнин, един от Божиите синове. Той беше син, брат и съпруг.
— О, съпругът ми! Моят нещастен Родж! — запревива се Беси, а раменете й се затресоха от скръб.
Нора Джейн бе абсолютно убедена, че тази жена плаче само заради потресаващия ефект. Но тя плачеше прекалено често. Може би това беше талант, който можеше да се овладее с много практика.
— Да умре от такава жестока смърт, тъкмо когато започвахме новия си живот заедно. Толкова е жестоко, толкова е ужасно…
— Винаги съм се възхищавал на английското притворство, а ти? — Уилям попита Пеги. — Още няколко сълзи и ще се удавим в тях. Как, всъщност Ной е построил онзи ковчег? Не е ли бил около четиридесет аршина дълъг?
Викарият прочисти гърлото си и отвори молитвеника.
„Бог дава и Бог взима. Да се свети името му. Бог…“
— Бог не ме е взел — безтелесен глас изрече високо някъде от тъмното. — Бях бутнат при него.
— Какво, за Бога, беше това? — попита мисис Темпъл наистина изплашена, хвърляйки едрата си персона върху много по-дребничкия сър Хари. — Кой каза това?
— Той беше бутнат! Беше бутнат… Беше бутнат… — прокънтя друг глас.
Елизабет. Не беше точно като една от трите вещици в „Макбет“, но звучеше добре и изключително ефектно. Нора Джейн покри уста с двете си ръце и погледна към Беси, която изведнъж се оказа със сухи очи и извънредно бледа под гъстия черен воал.