— Бутнат ли? — попита Уилям и се изправи, като че ли беше негов ред да рецитира, а Нора Джейн се облегна назад, все още не напълно сигурна какво става, но доволна от хода на събитията. Време беше Беси да бъде изплашена на свой ред.
— Бутнат… — повтори призрачният глас на Елизабет, тъжно проточвайки тази единствена дума. — Една бродеща душа, жестоко убита и осъдена да не намери покой, докато виновният не признае греха си. Да признае… Да признае… Да признае…
— Кажи им, кажи им, кажи им… — пропя първият глас с баритона на Родж, който не можеше да се сбърка. — Дай ми покой. Дай покой на собствената си душа. Ти трябва да кажеш. Ти трябва да кажеш…
Беси присви очи и огледа забуленото в мрак помещение, сграбчила с ръка облегалката на пейката, мъчейки се да локализира източника на гласовете.
— Това е абсурдно! Това не е Родж! Уилям Гиър, с каква чудовищна глупост си се захванал?
— Аз ли? — възкликна лорд Уилям с прекрасно демонстриран ужас, като притисна разперените си пръсти до гърдите си. — Какво, по дяволите, те кара да мислиш, че имам нещо общо с това? Как мога да си правя шеги със собствения си брат, който лежи неизвестно къде и по всяка вероятност служи за храна на рибите? Стига, Беси, знаеш какво мисля. Мисля, че това е духът на Родж! И Бог да ни е на помощ, това с него е банши4. Ела, Пеги, да се махаме оттук!
— Не се шегувай, Уилям! — почти изкрещя Беси. — Няма такива неща като призраци и духове. Няма! Това не може да бъде!
— О, не знам нищо за това, Беси — каза Робърт, като се изправи и посочи с пръст празния олтар. — Скъпият ни викарий изглежда е сметнал това за вероятно и благоразумно е изчезнал. Или може би си е спомнил за някой неотложен ангажимент някъде другаде. Имаш ли представа за какво говорят нашите духове? Доколкото си спомням, ти беше последният човек, видял Родж. Може би ще хвърлиш малко светлина върху този въпрос?
Нора Джейн бе изумена и възхитена.
Признание? Робърт искаше да чуе признание от Беси. Разбира се! И то пред сър Хари и баба й, които да бъдат свидетели, в случай, че тя реши да оспорва развода. О, беше се омъжила в семейство на дяволи. Но безценни и доста по-забавни, от които да било герои от романите.
— Да, Беси — настоя лорд Уилям, който направи три заплашителни крачки към снаха си. — Кажи ни!
— Кажи им… Кажи им… Кажи им! — подканяха призраците в унисон.
— Какво да им каже? — страхливо зашепна мисис Темпъл от мястото си, заровила нос в сакото на сър Хари. — И каквото и да е то, за слава на небесата, нека да им го каже, за да си вървят!
— Кажи им… Кажи им… Кажи им… — отекваха гласовете отново и отново, блъскаха се в гредите, вибрираха по стените, обгръщайки всички в параклиса, докато дори Нора Джейн, която знаеше, че това е номер, се разтрепери.
— Спрете! Спрете! — Беси притисна с длани ушите си и се разплака този път съвсем истински. — Аз нямах намерение да го правя! — избълва изведнъж тя, после бързо погледна към Робърт, знаейки, че е казала много малко, но всъщност твърде много.
— Не си имала намерение да направиш какво, Беси? — попита Робърт, като хвана ръката на Нора Джейн. — Ти нямаше намерение да разстроиш връзката с жена ми, още преди да е започнала, нали? Не го искаше и когато се опита да изплашиш до смърт Нора Джейн относно раждането, и когато ми каза, че тя трябва да бъде предпазвана дори от докосването ми? Не го правеше нарочно и когато изкриви истината след Ватерло, с цел да ме държиш в шах и после да измъкнеш голяма сума от мене в замяна на това, че съм изоставил теб, „истинската си любов“? Не го правеше нарочно и всеки път, когато нападаше Уилям със завоалираните си обиди или преследваше Родж с фалшивото си съчувствие? Не си бутнала и стола на Родж нарочно от скалите, така ли?
Ръцете на Беси се спуснаха от ушите към пребледнелите й бузи.
— Аз… аз… Не беше точно така! Ти изкривяваш всичко! Никога не съм искала да нараня, когото и да било. Само исках да стоя в Лондон. Исках да имам развлечения. Не е честно ти и Нора да имате всичко — титлата, наследника, парите! Двеста лири на тримесечие! Та това е подаяние. Баща ми плати за Роджър. Купи го и плати за него. Аз платих за него. Това ме доведе до вашето варварство, до вашата бедност. Стивън е единственият, който знае как да живее!
— Кажи им… Кажи им… Кажи им…
— Млъквай! — изкрещя Беси със стиснати юмруци.
— Не беше убийство и ти го знаеш! Ти ми се подигра. Каза ми, че искаш да сложим край на женитбата ни. Да се разведем, но това нямаше да ми донесе нищо от парите на Робърт. Така че реших да се преструвам, че никога не си споменавал за развод и да продължа да бъда графиня Ийстърли. Това е засилило колелата ти, а не аз. Изобщо не съм си мислила за убийство. Ти го направи, Родж! Ти ми накара да те бутна! Твоя е вината, че падна от скалите!