Тишината, последвала признанието на Беси, беше едва ли не оглушителна и Нора Джейн задържа дъха си, чудейки се какво ще последва.
От дъното на параклиса се чу шумолене, точно под вълчата глава.
— Добър вечер на всички — каза любезно Роджър Гиър, като се движеше бавно по пътеката между пейките. Елизабет го подкрепяше и той се опираше върху облегалките, докато се придвижваше напред, без да спира. После застана пред Беси.
— Ти!? — Беси се дръпна назад, но само след миг се усмихна широко и протегна ръце към съпруга си. — Ти си жив! О, Родж, скъпи, какво чудо! Ти знаеш, че никога не съм ти мислила злото. Беше случайност! И ти прощавам за тази малка шега. Трябва да си бил извънредно ядосан. Но не и сега, със сигурност. Не и сега, когато ще бъдеш свободен да се ожениш за единствената си любов. И по-рано не бих оспорвала развода. Щях да ти го дам с удоволствие.
— Сигурно щеше да му го даде — вметна лорд Уилям, — след като престанеше да крещи и да се тръшка.
Беси стрелна девера си с отровен поглед.
— Ние не бяхме много щастливи, Родж, нали? Нека след развода да ми остане титлата, както и задоволителен доход и любимата ми къща в „Мидхърст“ и всички ще бъдем щастливи.
— Родж, недей просто да стоиш там, по дяволите! Кажи нещо! Тази жена се завърта по-бързо от пумпал — каза потресен Уилям. — Нищо чудно, че не сме разбрали същността й толкова време. Тя самата не си дава сметка какво представлява! Мислите ли, че изобщо осъзнава какво говори? Скъпата Беси не е убийца! Тя е идиот! Прав ли съм, Родж?
— Почакай сега, Уилям. Чуха ли всички признанието на скъпата ми съпруга? — попита Роджър, обръщайки се към сър Хари и мисис Темпъл.
— Да, разбира се — отговори сър Хари, изваждайки голяма носна кърпа, с която попи потта от челото си.
— Мисис Темпъл, сега можете да отпуснете хватката си, ако нямате нищо против. Мачкате ръкава ми и се страхувам, че ръката ми стана съвсем безчувствена.
— Значи това наистина е графът? Не го бях виждала така изправен. Колко е висок! — с изумление констатира мисис Темпъл, извисила се над сър Хари. — А това е онази жена Франклин. Предполагам, че графът ще се ожени за нея сега. Нищо чудно, че никой не е облечен в черно. Сър Хари, бих искала да пийна нещо. Какво ще кажете да ме придружите до Червения салон? Това е най-свястното място в цялата къща и е толкова интимно! — Тя избута сър Хари на пътеката, после спря. — О, а ти, Роджър Гиър, можеш да пратиш по дяволите онзи въпрос, който засягаше четвъртината от състоянието ми.
— Жалко. — Умърлушен, Уилям погледна Пеги. — Вече започнах да измислям начини да взимам заеми от него. Робърт? Не искаше ли да кажеш нещо на Беси?
— Всъщност да — заяви хладно Робърт, поглеждайки живо снаха си, докато тя помагаше на изтощения граф да седне на най-близката пейка. — Беси, ще бъдем много доволни, ако си стегнеш багажа и потеглиш сутринта, тъй като по-нататъшното ти оставане в „Грийн Касъл“ не е нито желано, нито препоръчително. Поръчал съм каретата ти да бъде готова за десет часа. Съмнявам се, че майка ти и новият й съпруг те очакват, но съм сигурен, че ще им обясниш всичко.
— Майка ми ли? — лицето на Беси се изкриви, а устата й се свиха. — Не ме пращате в Лондон, така ли?
— Разбира се, че не в Лондон и не с издръжка — радостно извиси глас Уилям. — Ти вече отмъкна достатъчно от семейство Гиър. Тези диаманти ще ти донесат много пари, ако ги продадеш. Не съм ли прав, Родж? Но не се безпокой, Беси. Щом ние с Пеги заминем за Лондон, ще обясним точно и ясно на всички защо не си там. Тъй като доста често изпълняваше подобни задачи заради мене, това е най-малкото, което мога аз да направя за тебе.
Беси изхвърча от параклиса, притиснала кърпичката си до устните, и Нора Джейн погледна съпруга си, който не изглеждаше доволен като братята си.
— Робърт? Какво има?
Той я целуна по челото.
— Нищо, скъпа, хайде — каза той и я взе на ръце. — Време е да се връщаш в леглото.
— Не мислиш, че Беси ще ни остави да спечелим толкова лесно, нали? — попита Нора Джейн, след като усмивката му не я убеди, че беше напълно щастлив.
— Не знам, малката ми — отговори той, а откровението му я изплаши. — Но тя е такъв невероятен егоист, че сигурно ще се опита да разбие живота на Родж, докато премине разводът.
Нора Джейн обви по-здраво ръка около врата на Робърт и положи глава на гърдите му.
— Как смяташ, дали ще я видим пак?
— О, Нора — въздъхна той. — Кой може да каже? Изобщо не е възможно да се предвиди как действа ум като този на Беси.