Глава седемнадесета
Нека да обичат тези, не любили преди. Които са обичали, да любят повече дори.
Тя се обърна с гръб към Робърт, за да може да разкопчае копчетата й отзад. Самозалъгваше се, че не е нервна, но усещането на пръстите му по кожата й, докосването му я вълнуваха неимоверно. Тя си пое дъх и започна да бърбори, с надеждата, че това ще я успокои.
След като посетиха детската стая на петседмичната си дъщеря, откъдето Мариан ги изхвърли, като каза, че безпокоят бебето й, Нора Джейн неохотно остави Робърт да се заеме със светложълтата й рокля.
— Благодаря ти. Слушай, Робърт, трябва сериозно да се замислим върху наемането на нова камериерка. Мариан до такава степен е ангажирала съзнанието си с Оливия, че вече не би могла да ми бъде от полза. О, венчавката беше прекрасна! Пеги беше по-хубава от всякога.
— Ъхъ — отговори унесено той, като разкопча и последното копче, смъкна дрехата от раменете на жена си и я целуна по врата. — Красиво!
Нора Джейн затвори за миг очи и краката й омекнаха, но тя се изплъзна от леката прегръдка на мъжа си и отиде до тоалетната си масичка, където свали рубините от ушите си.
— Не можеш да си представиш колко дълго и упорито ние с Елизабет учихме Пеги да не галопира из параклиса, както прави обикновено. Много ми се искаше да беше приключила работата по него, но Уилям отказа да чака да си отидат художниците. Страхувал се да не си промени мнението и Пеги да го бутне от скалите.
Тя се загледа намръщено в огледалото. Знаеше, че бърбори прекалено много, но с Робърт, толкова близо до нея, се смущаваше до сълзи.
Той беше с нея непрекъснато след раждането на детето им. Даваше й сила, успокояваше я със своята любов. Всеки миг бяха заедно, опознаваха се, опознаваха дъщеря си. Връзката им приличаше на приятелство, изразяващо се в държане на ръцете, размяна на нежности и няколко откраднати целувки. Направиха си и пикник до езерото. Разхождаха се в градините, за чиито разкошен вид Робърт й направи комплимент. Разговаряха и се смееха и се радваха един на друг.
Накратко, Нора Джейн беше щастлива от хубавата интерлюдия със съпруга си, който беше съвършен в ухажването. На тази привилегия тя не можа да се наслади преди женитбата си.
През цялото това време Робърт спеше в своята стая, задължение на съпруга, който изчаква жена му да се възстанови след раждането.
След като обаче преди пет дни Оливия бе отделена в отделна, детска стая, Нора Джейн започна да усеща нарастващото и неудържимо напрежение между нея и съпруга й. Това усещане й липсваше от дълго време.
От онази нощ, когато той трябваше да замине от „Грийн Касъл“, за да се присъедини към Уелингтън.
Оттогава те не бяха изживявали любовната страст.
Нейната любов.
Нейната страст.
— Нора? Нещо не е наред ли? Да не би да се изморена? Би ли искала да спиш сега?
Да спи ли? Беше й задал този въпрос и тогава. Спомените нахлуха в паметта й и я понесоха на крилете си към онази прекрасна нощ.
— Да спя ли? — повтори тя, като се обърна към Робърт. И отново се развълнува от стройната и изящна фигура на мъжа пред нея, елегантен с тъмносиньото си сако и бричове, с колосаната си снежнобяла яка, чудесно контрастираща с тъмния му тен. Всички Гиър бяха красиви хора, но Робърт беше повече от красив. Той беше нейният тъмен ангел, осъществяването на мечтите й, нейният рицар в бляскава броня, нейният герой. И той й беше казал, че я обича. Тя също го обичаше, а сега — повече от когато и да било. Тогава защо беше толкова нервна? — Малко съм уморена, но не ми се спи. А на тебе?
Робърт се усмихна с интригуващата си, леко кривната настрани усмивка.
— Не ми се спи, сладка моя — провлечено отвърна той, опирайки бедро в таблата на леглото. — Изобщо не ми си спи, но нямам нищо против да си легна, ако не е твърде рано за тебе да…
Гласът му леко трепна и той погледна към отворените френски прозорци, също толкова нервен, колкото и тя.
Нора Джейн остана безмълвна известно време, като се чудеше дали и той изпитва същите чувства като нея. Дали и него не го е страх, че може да бъде отхвърлен.
— Не — бързо отговори тя. — Нямам нищо против. Тя направи няколко колебливи стъпки към леглото, към съпруга си. Защо се страхуваше? Тя не беше онова срамежливо, с идиотска прическа момиче. Тя беше Нора Гиър, лейди Робърт, влюбена жена!
— О, Робърт, това е глупаво! Вярно е, че изминаха месеци, откакто не сме били заедно по този начин. Но аз се възстанових след раждането. Не съм вече толкова крехка. Няма да се счупя. Робърт, та ние се обичаме! Защо и двамата се страхуваме да направим първата стъпка? Защо танцуваме около същността на нещата? Робърт Гиър, искаш ли да вземеш жена си в леглото, или не?