Той стана от леглото и се разсмя.
— Да, това е наистина жена ми. Много добре, малка моя любимке, какво искаш да направя? Да те метна на рамо, да те хвърля в леглото и да правим с тебе луда любов?
— Звучи разумно. И доста романтично за жена, решила, че мечтите трябва да отстъпят пред реалния свят. Една силна доза романтизъм, точно това ми трябва.
— Романтизъм, така ли? Много добре, малката ми — каза той, като застана пред нея и прегъва елегантния си крак в поклон: — Мадам, ще ми направите ли честта да танцувате с мене?
Тя се обърка.
— Да танцуваме?
— Да танцуваме, любима. Предлагам валс.
Той обви талията й с дясната си ръка, а тя автоматично постави лявата си ръка над лакътя му. После мушна дясната си китка в малкия сатенен илик на полите си, поставен там, за да се вдигне единият край по време на танца, и отпусна ръка в неговата. Чувстваше се великолепно и готова на всяка друга щуротия, която Робърт би измислил.
Останаха безмълвни няколко мига. Тя — по чорапи, а той — по риза, сами в спалнята си, взирайки се един в друг. Нора Джейн усети щастливи сълзи в очите си, сълзи на благодарност към Бога, който й беше дал този мъж.
После се завъртяха във вихрен танц под звуците на музиката, която звучеше в главите им. Очите на единия бяха впити в очите на другия, телата им не се отделяха — прекрасна принцеса в прегръдките на своя принц.
После движенията им станаха по-бавни и те завършиха танца си на верандата, под лунните лъчи.
Той постави дясната й ръка на рамото си, после нежно повдигна брадичката й, с пръсти — милувка за кожата и, а погледът му бе молитва, преклонение обещание.
— Моята сладка, малка любима! — прошепна той с глас, част от лунните лъчи, част от оживелите сънища.
— Бях изгубен без тебе. Толкова самотен без спомена за тебе… Всичко, което знаех тогава, беше, че съм изгубил нещо ценно, нещо недостижимо, което осмисляше живота ми. Това нещо беше любовта. Не „Грийн Касъл“, не парите, не титлите, които винаги съм смятал за много важни. Любовта, с която ме бе дарила ти, Нора, това ми липсваше, липсваше ми през всеки ден от живота ми, докато ти отново не влезе в него. А моят живот — това е цялата ми безкрайна, вечна любов към тебе.
Нора се разтопи в прегръдките му, с ръце на раменете му, с глава — върху широките му мъжествени гърди. Държеше го здраво, като че ли се бе хванала за собствения си живот, понеже той беше нейният живот, той и детето им, и бъдещето, което щяха да делят.
— Обичам те, Робърт — гласът й се задави от сълзи. — Винаги съм те обичала, дори когато малко се страхувах от тебе. Но сега те обичам повече, понеже наистина знам кой си.
Той я вдигна на ръце, върна се обратно в стаята и я положи на леглото.
— И кой съм аз, малката ми? — гласът му звучеше дълбок и страстен в ухото й.
Когато устните му почти докосваха нейните, тя каза:
— Кои си ти ли? Ти си реалността, която ме спаси от детските ме мечти. Ти се любовникът, който ме събуди за нови мечти. Ти си силата, която доведе Оливия благополучно на този свят. Ти си моят живот, Робърт Гиър. Моят живот и моята любов завинаги.
Когато устните им се срещнаха, соленият вкус на сълзите им се смеси с горещината на знойната страст. Дрехите бяха смъкнати от телата, извиващи се от желание от копнеж за любов, толкова дълго неизживявана.
— Люби ме, Робърт — прошепна тя, привличайки го към себе си, подканяйки го. — Люби ме, люби ме.
Той навлезе в нея бавно, пренесъл тежестта си върху ръцете, като я наблюдаваше внимателно, и тя знаеше, че беше готов да се отдръпне, щом съзреше и най-слабата болка, отразена в очите й. Тя усети нарастващото чувство за изпълване вътре в себе си и съвършенството, което можеше да се изпита само в случай като този, когато двама се свързваха и се превръщаха в едно цяло.
— О, Господи, Нора — простена той, допрял буза до нейната, — колко те обичам!
— О, скъпи, знам — каза тихо тя с преизпълнено с любов сърце и с нарастваща страст.
И тогава боговете позволиха на времето да спре своя ход. Сънищата станаха действителност, чувствата се развихриха, страстта се освободи и завъртя двамата в цяла една галактика от емоции. Всички цветове на дъгата ги обляха със светлината си и звездите експлодираха с бляскави искри, които ги придружаваха по време на полета и завръщането им на земята, обсипвайки ги с благословии, с надежди, с видения от утрешния ден, от бъдните дни, които щяха да прекарат заедно.
Робърт не разбра какво точно го събуди на разсъмване. Сигурно не беше изтръпналата му ръка, с която държеше в обятията си Нора Джейн през цялата нощ. Той целуна жена си и навлече бричовете и ризата си, преди да се насочи към френските прозорци, за да ги затвори, тъй като в стаята нахлуваше утринната влага. Ръцете му се задържаха на прозорците, докато гледаше към централната част на „Грийн Касъл“ и се възхищаваше на гледката. Тя беше приказна — изгряващото слънце бавно позлатяваше с лъчите си стъкления купол в горната част на сградата.