Мъгла ли беше това, което идваше от задната част на къщата? Странно бе да има мъгла по това време. Кръвта му се смрази. Това не беше мъгла. Беше дим!
— Нора! — събуди я той, светкавично нахлузвайки обувките си. — Дръпни звънеца за пожар в балната зала! Събуди слугите! Вземи Оливия и слез в семейната гостна! Бъди готова да излезеш навън, ако се наложи! В Кръглия салон има пожар!
Тя скочи, без да обръща внимание на голото си тяло.
— Пожар! Робърт, баба ми!
— Точно там отивам — извика Робърт през рамо и хукна навън. Сюзън, която бе пристигнала за венчавката на Уилям, се беше настанила в Кралската спалня. Всички други гости си заминаха. Освен нея в къщата бяха маркизът, сър Хари Клифлинг и графът. Това бяха хората, които можеха да помогнат на Робърт да се бори с пожара. Уилям и Пеги бяха заминали снощи на сватбено пътешествие до „Лейк Дистрикт“.
Робърт трябваше първо да събуди бабата на Нора и да я отведе на безопасно място. Нора Джейн сигурно се беше облякла много бързо, понеже, докато тичаше, Робърт чу камбаната за пожар да бие. Той отвори двойната врата на Кралската спалня и, останал без дъх, започна да вика мисис Темпъл.
— Мисис Темпъл! — изкрещя отново той, като стигна до леглото и дръпна тежките драперии, които го опасваха. — Събудете се! Сградата гори!
— Гори ли, казваш? Мислех си, че може да ни заловят, но не и по този начин — отговори сър Хари с такова достойнство, на което Робърт не мислеше, че е способен. — Сюзън — сръчка я той, — изглежда скоро ще има още една сватба, ако не изгорим в леглото. Ставай, моя малка любов. Ти, Робърт, върви да си гасиш пожара, ние ще се оправим.
Робърт изобщо нямаше време да ги чака или да се опитва да си представя дребния човечец до огромното туловище на Сюзън. Той пусна драпериите и си плю на петите.
Половин дузина слуги вече бяха на мястото и размахваха парчета от стар килим. След като премина през прага, Робърт спря и се намръщи при тази гледка, разбрал, че пожарът беше доста малък, и то — само в огромната камина.
— Някой е запушил комина с парцали и е затворил регулатора на въздушното течение — каза Бабит, като видя Робърт. — Но всичко вече е наред, милорд. Вътрешните врати са затворени, а прозорците — отворени, за да може да излезе пушекът. Издърпахме парцалите и отворихме отдушника. Сър, кой би направил това?
Робърт погледна иконома, чието лице бе потънало в сажди.
— Отлична работа, Бабит. Нека прислужничките почистят и се почерпете с нещо от избите. Трябва да се върна в семейното крило, за да съобщя на всички, че пожарът е овладян.
Много въпроси изникнаха в главата на Робърт. Наистина, кой беше направил това? Защо? Маркизът го пресрещна в коридора.
— Робърт, Беси е горе в детската стая. — Той задърпа като луд сина си към стълбите. — Нора е там с Беси и бебето. Предупредиха останалите да стоят настрана. Робърт, не е за вярване! Беси е взела Оливия и иска да я изхвърли през прозореца!
— Мили Боже! — Робърт хвърчеше нагоре по стълбите, взимайки по три стъпала наведнъж. Сърцето му биеше до пръсване, мечтите му се превърнаха в пепел, а той се проклинаше за глупостта си. Как бе допуснал да повярва, че Беси ще се остави да я унижат и да я изгонят, че без битка ще се откаже от положението си на съпруга на наследника на имението?
— Робърт!
Изкачил вече стълбите, Робърт спря, като чу графът да го вика.
— Не сега, Родж! Трябва да отида при Нора!
— Знам, братко. Вината е моя. Кажи й, че няма да се разведем, че ще й дам всичко, каквото поиска, само да остави Оливия!
Робърт кимна и тръгна по коридора, налагайки си да се успокои и да мисли. Мина покрай разплаканата Мариан и влезе в детската, като спря точно на прага.
— Не ни пречи, Робърт, моля те — каза му Нора Джейн доста спокойно и той я видя да стои на няколко метра от отворената балконска врата, където беше Беси с дъщеря му в ръце, със спящата му дъщеря. — Ние провеждаме чудесен разговор, Беси и аз, и не се нуждаем от никого. Нали, Беси?
— Те се оказаха фалшиви. Родж казваше, че са диаманти, но се оказаха фалшиви. — Беси се втренчи в Нора. — Имаш ли представа колко унизително беше това за мене, да чуя как бижутерът ми казва, че моите диаманти, носени шест сезона, били фалшиви? Как се унижих да пълзя пред майка си, молейки я да ме прибере пак, след като вече я бях напуснала?