— Мъжете са изключително брутални — каза успокоително Нора Джейн, като бавно се приближаваше към балкона, без да откъсва очи от Беси. — Ти беше толкова мъдра, когато ми го каза, Беси. Но ние с тебе сме сестри. Какво знаят мъжете за нашите болки, за страданията ни?
Робърт не се движеше, не дишаше. Той разбра какво се опитваше да направи Нора Джейн, опитваше се да спечели доверието на Беси. Не смяташе обаче, че този номер ще мине. Защото не някой друг, а Беси беше майсторката на преструвките и печеленето на симпатии.
— Гиър се отнесоха зле с тебе, Беси. Те взеха парите на баща ти и ти дадоха фалшиви диаманти. Допуснаха те до няколко сезона на висшето общество и после те захвърлиха. Не е честно, Беси, и аз искам да ти помогна. Кажи ми как да го направя?
Очите на Беси се присвиха, като погледна към Нора Джейн.
— Разбира се, че ще го направиш, малка мишко! Малка мишка с ужасна коса! Ти ще ми помогнеш, защото ти взе всичко! Но сега се опитваш да ме заблудиш. Правиш се, че ме харесваш, точно както аз те будалках. Ти просто искаш нещо от мене. И аз искам нещо от тебе. Но не си мисли, че ще ми хвърлиш няколко рокли и ще ми обърнеш гръб!
— Не е така, Беси — тихо протестира Нора Джейн — Не съм ти обръщала гръб и наистина искам да ти помогна. Ти просто направи малка грешка. Не си искала да нараниш Родж. Исках да ти пиша, но бях толкова заета.
— О, така ли? — сряза я Беси. Тя стисна така силно Оливия, че бебето се разплака, а това заби нож в сърцето на Робърт.
— Ти беше заета да се правиш на господарка на имението, нали? Даде им парите си и свърши черната работа. Ти не си нищо повече от една икономка, ти, месарска внучка такава! Освен това Родж ще наследи всичко!
— Беси, да се върнем на причината, довела те в тази къща. Какво искаш, Беси?
Беси погледна към Оливия и сви презрително устни.
— Това никога не ме е привличало — каза тя и отстрани дете то от себе си, като го гледаше с погнуса. — Това мръсно копеле ме намокри!
Тя отново се втренчи в Нора Джейн.
— Аз запалих пожара и дойдох да видя племенницата си. Нямам нищо, малка мишко, а ти имаш всичко. Смяташ ли, че е честно?
— Колко искаш, Беси? — най-после Нора Джейн каза това, което Робърт искаше да чуе от толкова време.
Беси се усмихна, но не като луда, а като дете, на което са предложили сладкиш.
— Онази Темпъл предложи петдесет хиляди лири за мъжки наследник — каза тя, като изви назад глава, за да не гледа зачервеното от плач лице на бебето. — Мислех си, че би могла да ми предложиш половината за момичето.
— Това ли е всичко, Беси? Много евтино купуваш дъщеря ми. Бих ти предложила пет пъти повече, но ти винаги си била глупачка!
— Глупачка ли? — Беси престана да гледа Оливия и се втренчи въпросително в Нора.
— Съжалявам те, Беси — продължи Нора Джейн през на плача на бебето, като гласът й се изпълваше със сила, заедно е всяка стъпка, която правеше към балкона. Робърт също тръгна напред, като не изпускаше Беси от очи. — Съжалявам те, понеже никога не си знаела как да обичаш някой друг, освен себе си. Никога няма да намериш щастие в нищо друго, освен в диамантите. Ще се мотаеш из обществото, като напразно ще търсиш щастие, понеже не би го разпознала, дори и да го срещнеш. Ти си вятърничава, плиткоумна и не знаеш цената на нищо!
Гласът на Нора ставаше все по-силен и тя напредваше все по-решително.
Беси стоеше на балкона и премигваше, като не вярваше на очите си, че това миниатюрно създание може да бъде такава тигрица.
— Няма да ме уплашиш, малка мишко! Може и да съм си изиграла лошо картите, но все още държа козовете в ръце. Не се приближавай, защото ще откача и ще изпусна това копеле.
— И какво ще стане после, Беси? Ти също ли ще се хвърлиш от балкона или да оставя Робърт първо да те разкъса? А може и да те оставим жива, за да те обеси палачът. Казах ти, че си безкрайно глупава! Искаш пари от нас, а? Няма да ти дам нито пени! Напусни дома ми! Махай се от живота ни! Виж се на какво приличаш! Заклещена на балкона и напикана! Отегчих се от тебе Беси. Сега ми дай това дете и се махай от къщата!
Беси надникна за малко през балкона, което се стори цяла вечност на Робърт, после погледна първо бебето, а след това — Нора.
— Много добре, малка мишко! Ето ти я! Пристъпвайки обратно в детската, Беси просто хвърли Оливия към Нора Джейн.
Облекчение се разля по тялото на Робърт, след като Нора, почти паднала на колене, улови детето и го притисна до себе си.
— Върви в семейната гостна и ни чакай там! — заповяда Робърт на Беси, която издефилира покрай него с вирната брадичка. — Ако се опиташ да избягаш ще те догоня и ще те застрелям.