Беси извъртя очи.
— Колко драматично! Аз нямаше да й сторя нищо. Дори не запалих истински пожар. Просто си исках своето. — Робърт направи крачка към нея и тя прекъсна излиянията си. — Добре де, но не ме карай да чакам дълго.
Вратата се затвори с трясък зад гърба на Беси.
— Робърт? — обади се Нора с тих и разтреперан глас. Той коленичи до нея, прегръщайки я заедно с детето.
— Толкова бях изплашена, Робърт.
— Шшт, любима — предупреди я Робърт, щом Мариан се втурна в стаята, викайки името на бебето, което изтръгна от прегръдките на родителите му. — Всичко свърши — каза той, помагайки на Нора да се изправи на крака. — Ти беше великолепна. Истинска героиня. Не знам откъде събра смелостта да се справиш с Беси по този начин.
— Не съм героиня, Робърт. Просто се страхувах за детето си и направих всичко възможно, за да го спася.
— Добре, малката ми, няма да те наричам героиня, но се гордея с теб! — каза той, като я целуна по разбърканата коса и я поведе към стълбите. — Само съжалявам, че Кръглият салон е малко поразбутан, след като хвърли толкова труд по него.
Нора Джейн се закова на второто стъпало, до долната площадка.
— Бях забравила пожара — процеди тя през зъби — това нещастно, егоистично, малоумно създание!
Нора се изтръгна от ръцете на Робърт и се втурна в гостната, която вече беше претъпкана от хора. Всички се бяха събрали там. Беси стоеше в средата на стаята и попиваше роклята си с кърпичка.
— Ти! — извика Нора Джейн, сочейки Беси, докато бързо се приближаваше към нея.
— Какво има пак, Нора Джейн? — уморено попита Беси, вдигайки поглед от роклята си. — Не изстрадах ли достатъчно? Какво още искаш от мене?
— Ето това! — каза Нора Джейн, като се спря пред етърва си, повдигна се на пръсти и заби свития си юмрук в уплашеното лице над себе си.
Беси падна на килима от изненада. Мястото около лявото и око бързо взе да почервенява.
Нора Джейн се обърна към съпруга си и му каза съвсем спокойно:
— А сега можеш да си уредиш сметките с тази жена. Искам я вън от дома си!
— Да ме вземат дяволите! — възкликна маркизът като пое поредната солидна глътка бренди.
— Всички да ни вземат дяволите, татко — отбеляза Роджър Гиър, — ако се осмелим да кръстосаме саби с господарката на „Грийн Касъл“.
— А вие какво друго очаквахте? — попита мисис Темпъл, като си проби път напред и дръпна сър Хари след себе си. — Тя е моя внучка, нали така? Хайде, Хари трябва да обсъдим сватбата.
— Разбира се, мой малък пудинг — отговори послушно сър Хари и я последва.
— Робърт? — попита графът, посочвайки към жена си. — Искаш ли да изхвърля този боклук?
Робърт се усмихна.
— Ще имаш тази чест, Родж. Дай й някаква сума каквато прецениш, и я накарай да подпише официален документ, както и съгласието си за развода. Освен това я накарай да се закълне в писмена форма, че ще напусне Англия. Убеди я да замине някъде, където потокът й от сълзи ще пресъхва по-лесно.
После се обърна, все още усмихнат, и се отправи по стълбите към спалнята си, където беше жена му, скъпата му, сладка, прекрасна, героична съпруга. И беше сигурен, че го очаква.
Епилог
Рефлексии
1821
— В безименен гроб, на чужда земя, охраняван от английски войници. Той би предпочел да загине в битка — каза тъжно Робърт, като остави настрана вестника, в който бе описана смъртта на Наполеон Бонапарт. — Никога няма да забравя очите му, когато мина покрай мене, начина, по който ме умоляваше с поглед да се смиля и да му изпратя куршума, който щеше да го превърне в легенда. Той не заслужаваше безличната смърт на победен император.
Нора Джейн направи един последен бод върху малката ризка, която бродираше за рождения ден на сина им, Джереми, после откъсна конеца със зъби.
— Ти си добър човек, Робърт. Изпитваш жал дори към врага. Мислиш ли, че нашето правителство някога ще позволи да върнат тленните му останки във Франция?
Робърт вдигна Арчибалд на коленете си, като погъделичка с брадичката си топчестото русо едногодишно дете и то се заля от смях.
— Ако го направим, няма да е скоро. Дори мъртъв, Наполеон всява страх в сърцата на онези, които ще се възкачат на трона. Но преди да ме обвиниш в бунтарство, малка моя, позволи ми да кажа, че скъпият ни крал Джордж си заслужава трона. Бог е свидетел, че чака достатъчно дълго, за да го получи. Не спомена ли, че си получила друго писмо от Елизабет? Този път къде е завлякъл моят брат — вагабонт нея и Роби?