Ако нещата не й бяха известни, би си помислила, че той се кани да я хване за ръка и бързо да я отведе някъде другаде, за да се скрият от този оркестриран фарс. Някъде, където биха могли да поседнат, да поговорят, да се посмеят, а вероятно и да се опознаят по-добре. Биха могли да открият малък поток, да използват сватбения й воал като рибарска мрежа и да си наловят риба за вечеря, която да опекат на огън, а тя можеше да го успокои, че като поднови „Грийн Касъл“, в него няма да има и следа от пурпурночервено.
Всичко можеше да бъде толкова хубаво, така чудесно! Един прекрасен сън… Разбира се, сигурно и двамата щяха да пипнат ужасна настинка и да умрат, след като са дръзнали да седят на студената земя през ноември. О, защо реалността винаги се натрапва, когато сънуваш с отворени очи?
— Събрани сме тук днес, пред лицето на Бога и тези хора, да свържем този мъж и тази жена…
„Да, ли? О, да. Да!“
— Ако някой от тук присъстващите…
— Присъстващ ли? Аз ще говоря! Аз присъствам! Мисля, че трябва да кажа, някой трябва да каже… Роджър, не трябва ли някой от нас да каже? Можем да се впуснем в някои подробности специално за дадения случай. Робърт, ти не можеш наистина…
— Млъкни, Уилям — тихо промълви Робърт, без да се обръща, като хвана ръката на Нора Джейн и я стисна. — Продължавайте, Ваше преподобие, ако обичате. Брат ми има моментно замайване, без съмнение причинено от леката треска, която го мъчи цяла седмица. Съвсем спокойно можем да го игнорираме.
Той се усмихна на Нора Джейн.
— Можем ли, скъпа?
Нора Джейн се усети, че кима утвърдително, тъй като езикът й бе залепнал за небцето на много сухата й уста, а пулсът бучеше в ушите й. Тя щеше да се съгласи, дори ако лорд Робърт учтиво се бе поинтересувал дали би желала заради него да си отреже левия крак и да го пъхне в разтворената вълча паст.
„О, да, разбира се!“
Тя обичаше този мъж.
Убедена беше в това.
Нора Джейн си помисли, треперейки, дали пък за здравия й разум не бе необходимо да се влюби… Макар и в мечтата?
Глава втора
Пречистени и готови да стигнат звездите.
— Съжалявам, Робърт. Ужасно, ужасно съжалявам и съм страшно притеснен. Или вече казах това?
Лорд Робърт стоеше пред тоалетната масичка, взираше се в огледалото и се питаше дали изглежда по-различно сега, когато вече беше женен мъж. Не виждаше никаква разлика.
— Да, Уилям, това вече го каза — отговори той и се обърна, за да се усмихне опрощаващо на брат си. — Каза го, римува го, дори сътвори музика по него, докато вечеряхме, е, как беше за удоволствие на месаря, търгуващ със свинско, и закръглената му съпруга. Мисля, че сега вече можем да отхвърлим тази тема.
Лорд Уилям отпусна брадичка върху гърдите си, както си седеше проснат в близкия стол, с протегнати напред дълги крака, за да пази равновесие, и с почти празна чаша в дясната ръка.
— Да протестирам срещу сватбата! Божичко! Роби, папа щеше да ме застреля, ако имаше пистолет в жилетката си. Твоята бедна малка булка, бедната малка Нора Джейн… Това е името й, нали? Нора Джейн? Нора Джейн Темпъл Гиър, а? Такъв дълъг списък от имена за такова малко същество! Тя ми прости веднага. Хубаво дете. Е, не е изключително красива, нали? Въпреки че наистина ми харесват очите й. Те са нежни и доста приличат на тези на Граулър, не мислиш ли?
— Сравняваш съпругата ми с тази твоя хрътка, така ли, Уилям?
Робърт наметна халата върху раменете си. Беше съблякъл сакото, жилетката, бе свалил вратовръзката, но остана по риза и бричове, понеже не искаше да кара младата си жена да се разкрещи посред нощ, в момента, в който той влезеше в спалнята.
Уилям се постара да се вдигне от стола. Внимателно се придвижи по килима към масата с напитките и си наля либерално още три пръста бренди. В крайна сметка той беше прецизен в спазването на навиците си. Не беше като някои пияници, които се освобождаваха от ненужните чаши и пиеха направо от бутилката.
— Аз харесвам Граулър, Робърт. Харесвам го много повече от някои хора. Но, предполагам, че си прав. Не трябваше да го казвам. Не трябваше да си го помислям. Ще ме извиниш пред жена си отново, нали?
Робърт кимна, въпреки че нямаше намерение да се втурне с пълна скорост към младоженката си и да повтори сравненията на брат си за външния й вид. Така че не виждаше и причина да й предава извиненията му.
— Не мислиш ли, че направи достатъчно набези във винарската изба за един ден, Уилям? — попита той, наблюдавайки как брат му яростно се бори да се настани отново на стола.