— Да, бабо Темпъл — отговори Нора Джейн, играейки си с острия като четка край на дебелата плитка, която бе преметната през дясното й рамо и стигаше почти до кръста й. Дали би могла да извика прислужника и да му нареди баба й да бъде отпратена от стаята, а и от самия „Грийн Касъл“? Лъжливи надежди. Можеше ли да нареди да я изхвърлят навън в нощта, облечена само с този грозен пурпурен халат? Но точно това правеха героините — освобождаваха замъците от всичките им човекоядци. Или пък тази битка бе привилегия на героите? Но тя обичаше баба си, поне през по-голямата част от времето. — Сплете я, понеже косата ми се заплита и разбърква.
На неудачното обяснение на Нора Джейн мисис Темпъл пренебрежително махна с обсипаната си с пръстени ръка.
— Няма значение, сладурче — каза тя с искрена обич. Нора Джейн знаеше, че никога не би могла да изхвърли баба си от къщата. Но самата мисъл за това беше интригуваща.
— Нищо не можеш да направиш с ръста си, Бог да те благослови — каза Сюзън Темпъл. — Ти си копие на дядо си, облечен в рокля. Моят Сам може и да не беше и на половината от височината ми, но беше могъщ. Знаеш, че ти също трябва да бъдеш могъща. Не го забравяй. Сега си лейди Гиър и господарка на тази къща. Тази Беси въобще не я брой, макар да е графиня. Тя е една перушана — хубавичка, безмозъчна женичка, на която изобщо няма да й пука, ако поемеш управлението на това място. Обучавах те добре за този ден, Нора Джейн, учих те дълго и както трябва. Знаеш какво се очаква от тебе. И престани да си играеш с тази коса!
Нора Джейн, отдавна привикнала да се подчинява за всичко на баба си, веднага пусна плитката си и се издърпа по-напред в леглото. Та можеше ли само за един-единствен ден да се отърве от навиците, създадени през целия й досегашен живот.
— Бабо Темпъл — осмели се тя да зададе въпроса, който я ужасяваше непрекъснато, още от деня, в който лорд Робърт Гиър й бе предложил женитба, — какви точно са задълженията ми на съпруга?
Лицето на Сюзън Темпъл се покри с гъста червенина.
— Казвала съм ти го дузина пъти, сладурче. Да планираш менюто, да ръководиш стадото слуги, да хвърляш око на сметките за домакинството, да сложиш в ред тази бъркотия наоколо, да се погрижиш за арендаторите, да играеш ролята на домакиня…
— Да, да, всичко това го знам.
Нора Джейн отметна завивките, за да седне с кръстосани крака под обемистата си бяла нощница от тънък лен, и се вгледа настойчиво в баба си.
— Говоря за моите съпружески задължения, за причината, поради която лорд Робърт и аз трябва да спим в едно легло. За децата. Разбираш ли за какво те питам, бабо Темпъл? Мис Остин намеква за някои неща в книгите си и Мариан ми каза, че имало много повече от целуването. Много ми хареса, когато днес, след церемонията, лорд Робърт ме целуна. Не исках да шокирам Мариан, но наистина имам само бегла представа за същността на това нещо, за различните анатомични органи на мъжа и жената и за какво служат те, за това как всъщност се създава потомство. Но не трябва ли да има нещо повече, нещо като дълбоки чувства…
Мисис Темпъл погледна с голяма надежда към вратата, после въздъхна и се обърна към леглото. Като разположи огромното си туловище на ръба на дюшека, тя взе ръката на Нора и я вдигна към бузата си.
— О, детето ми, каква глупачка съм — каза тя с прегракнал глас. — На мене също никой не ми беше казал за тези неща. Мразех ги за този пропуск и ето, че сега аз допуснах същото прегрешение. Ти си така добре подготвена за всякакви случаи — погрижих се за това. Но си абсолютно невежа за най-важното оръжие на всяка жена: нейната женственост. Получи се така просто защото си малкото ми момиче, единствената ми внучка и аз… се страхувах да говоря по този въпрос с подробности. Какво ще кажеш, а?
Нора Джейн започна пак да трепери. Не беше обичайно за баба й да дава и най-малък знак за обич. Да показва някакви признаци на слабост, за нея беше повече от необичайно; никога преди не се бе случвало. А това плашеше Нора Джейн. Тя потърси начин да помогне на баба си.
— Само си мислех, че трябва да знам мъничко повече как… ъ-ъ… как да го правя, по какъв начин. Мариан каза, че дори може да ми хареса. Тя твърди, че на някои жени им е много хубаво.
— Мариан е магаре — отговори сковано мисис Темпъл. — Виж какво, сладката ми, става късно, а току-що си спомних, че трябва да свърша нещо.
Тя сграбчи непохватно раменете на Нора Джейн и я придърпа в кратка, но силна прегръдка.
— Просто помни, сладката ми, че единственото, което исках, бе ти да имаш всичко, което не можах да ти дам. Исках само най-доброто за тебе. Трябваше да се омъжиш все някой ден и, да опустее дано, мисля, че ти купих красавец!