— Колко вежливо! Колко изтънчено! Колко любвеобилно! — Робърт поклати глава. — Така вдъхновяващо! Да вземем да се уточним за четири месеца. Ще бъдем лишени от бляскавата ви компания до първи март. Съгласна ли сте?
— Съгласна съм! — отсече мисис Темпъл с въздишка като вирна брадичка и разкърши рамене така, като че ли бе смъкнала от тях тежък товар. — Аз наистина я обичам. Ужасно я обичам. Но по свой собствен начин.
— Както кажете, мадам — отвърна Робърт отвратен и я остави там, където стоеше.
Той застана пред вратата на спалнята, постави ръка на бравата и погледна към стълбите. Мисис Темпъл величествено се оттегляше към коридора, водещ към стаите за гости в най-отдалечения край на къщата. Едва тогава Робърт отвори вратата и се прокрадна вътре.
Необходими му бяха няколко мига да привикне с полумрака, въпреки че тази стая бе негова, откакто бе напуснал детската на третия етаж, и познаваше всеки инч от нея. Погледна първо столовете, а после леглото, където различи малка фигурка, облегната на възглавниците.
Тя може и да не знае много, помисли Робърт, но в крайна сметка бе разбрала къде й е мястото.
Предпазливо приближавайки леглото, сдържащ дъха си и изпълнен с тайната надежда да я намери заспала, накрая той видя тези огромни очи с дълги мигли да се взират в него. Очите на Граулър. Големи. Кафяви. Доверчиви.
И дявол да го вземе, толкова невинни.
— Добър вечер, Нора Джейн — заяви той фаталистично знаейки, че не би могъл повече да отдалечава момента, към който се бе отправил още, след като се съгласи на тази женитба.
Защо не можеше да бъде като другите мъже и да приеме тази брачна нощ като задължение, което трябваше да бъде изпълнено, като едно упражняване в съпружеските права? Въпреки че в неговия случай това можеше и да не се окаже съвсем приятно, то със сигурност щеше да му даде успокоителното усещане, че си е получил пая от сделката в замяна на малко отпускане.
Нали за това бяха съпругите — да осигуряват наслада и наследници? Дори принцът — регент за първи път бе изпълнил задължението си към собствената си, но неподходяща съпруга, като само бе помолил личния си прислужник да му донесе бренди.
— Лорд, лорд Робърт — чу я той да шепне и още веднъж беше приятно изненадан от нейния приятен тембър. Гласът й беше плътен, леко дрезгав, почти мелодичен. Нямаше нищо общо е този на баба й. Нищо у нея, слава Богу, не беше като у баба й.
Трябваше да бъде благодарен на съдбата за тези дребни неща, с които го бе облагодетелствала.
Усмихна се насила и отговори.
— Само Робърт, Нора Джейн. Едва ли са ни необходими подобни формалности.
— Робърт — повтори тя и той забеляза, че се бе поотпуснала някак си. Пръстите й престанаха да стискат завивките в смъртна схватка.
А очите й наистина бяха доста хубави. И определено не бяха като на Граулър. Повдигаха се нагоре във външния си край, съвсем леко и напълно достатъчно, за да бъдат интересни. Интригуващи. А шията й бе толкова дълга, така странно грациозна над изправените рамене. Това го учуди. До този момент той не беше забелязал, че жена му изобщо притежава шия.
Лицето и също изглеждаше някак различно тази нощ. Нежната линия на брадичката й бе толкова красива, така чисто изваяна, скулите й бяха толкова високи, с едва доловима тайнственост… Можеше да я види по-ясно сега, когато ужасната й планина от черна коса бе махната от лицето.
Въпреки осемнайсетте си години тя бе малко, приказно дете, деликатна елфида. И въпреки че беше слаба, в действителност тя беше доста хубава. Млада, но не толкова млада, че да не се омъжи. Не прекалено млада, за да не бъде с мъж в леглото.
Защо ли не бе обърнал внимание на това преди? И защо не бе забелязал как го гледа тя, почти с обожание? Мили Боже, възможно ли бе това? Дали детето не си представяше, че е влюбено в него?
Тя проговори отново.
— Вие ще, тоест, би ли искал да си легнеш сега?
— Разбира се, да, Нора Джейн — каза той, развързвайки колана на халата си, а усмивката му стана по-широка. Вероятно той щеше да отнесе повече облаги от тази женитба, много повече, отколкото просто да приключи с живота си на обеднял благородник. А ако тя го обичаше, значи я бе спасил от Сюзи Темпъл. Значи не беше направил това единствено за пари. Не би могъл. Възможно бе самият той да е бил привлечен от нея. О, по дяволите! Щеше да анализира чувствата си някой друг път. Сега си беше наумил по-важни неща. — В крайна сметка аз просто желая да си легна сега…
Нора Джейн широко отвори очите си, но щом той отметна завивките, плътно ги стисна. Робърт целомъдрено духна няколко от половин дузината свещи, който горяха на масичката до леглото, преди да се освободи от бричовете и ризата си и да се плъзне, почти чисто гол, между чисто новите чаршафи, донесени от баба й.