Когато лунната светлина заструи през прозорците, той полежа няколко мига, без да мърда, позволявайки й да свикне с факта, че двамата делят едно легло.
Накрая той се обърна с лице към нея и подпря главата си с ръка, излагайки на показ голите си рамене и гърди.
Видя, че тя лежеше по същия начин, наблюдавайки го с тези огромни очи, втренчени в него, като че очакваха всеки момент той да се хвърли върху плячката си. „Как бих могъл да устоя и да не го направя…“
— Точно така — започна тихо той, надявайки се да спечели доверието й. — Аз съм гол. Сега сме женени, Нора Джейн. Знаеш ли какво правят женените, когато са заедно в леглото?
— Аз… аз имам някаква представа. Не съм толкова загубена. Чела съм романи — отговори тя, все още вторачена в него. Очевидно страхът почти я беше лишил от разум, но тя не бягаше. Не плачеше. Просто го гледаше, без да мигне, без да трепне. Храбро. По същия начин, както в деня, в който й предложи женитба, както и в параклиса.
Тя беше много добра във взирането. Почти му се струваше, че вижда през него и дамгосва лицемера, които той представляваше в опитите си да повярва, че е влюбен, докато примитивните му чувства в момента можеха да се охарактеризират единствено с думата похот. Робърт потрепери вътрешно и отхвърли проклетите мисли, предпочитайки да се съсредоточи в мига, който му бе под ръка. Възможността, която му бе паднала.
О, това бе окуражаващо! Деколтето на нощницата й се бе смъкнало настрани, откривайки пред погледа му прекрасно оформена ключица. Тя имаше дребната, добре изразена костна система на истинската царственост и достатъчно мека плът, която да покрие този аристократичен скелет, за да го направи интересен и привлекателен.
Или само се опитваше да убеди себе си, че тя събужда в него желание колкото да бъде консумиран бракът? Само докато се появи на бял свят мъжки наследник. Докато успее да накара сам себе си да повярва, че не бе копеле, възползвало се от удобния случай.
Тъмната стая се осветяваше само от няколко свещи, които бе оставил запалени, от няколкото лъча лунна светлина, които падаха в долния край на леглото, и от отблясъците на умиращия огън. Бе избързал с изгасването на свещите до леглото. Искаше му се да можеше да види повече от Нора Джейн Гиър.
Много повече.
В същото време беше наясно със своята голота. С нарастващата си възбуда. Дали това се дължеше на добронамерените му мисли, или на външния вид на жена му? Каквото и да бе, въздействието й върху него бе окуражаващо.
— Чела си романи нали, Нора Джейн? — проговори той след известно време. — И така, знаеш някои неща, предполагам. Знаеш ли как се правят бебетата? — попита той, а в същото време му се прииска да си фрасне един.
Не трябваше да говори за бебета. Трябваше да обясни, че това, което бяха на път да направят, бе в резултат на любовта на женените, на взаимната им грижа един за друг и че това можеше да се окаже, ако бъде вълнуващо, красиво изживяване.
Но може би бе по-добре направо да се захване с осигуряването на потомство. Така бе по-голяма вероятността да набере точки. А любовта и грижата, красотата на преживяването бяха друга тема, тема за по-нататък.
Със сигурност тези хубави неща не бяха целта, която би могъл да постигне през тази първа нощ. За нея, за тази девствена младоженка, това нямаше да е прекрасно. Девствена! Всеки мъж искаше девствена съпруга, но всеки се плашеше да спи с такава! Освен някой, който беше садист.
— Бебета, Нора Джейн. Ти живееш в провинцията. Сигурно си виждала… била си свидетел на…
Тя не му отговори веднага. Само се намръщи, после отвърна погледа си от него.
— Знам повече, отколкото бих искала баба ми да вярва, че знам, ако това имате предвид. Когато бях малка, имах едно куче — обясни тихо тя. — Казваше се Моли. Един ден край нас мина едно скитащо куче и… После готвачката плисна кофа с вода върху тях и безпризорното куче избяга. По-късно Моли се сдоби с четири малки. Но не е възможно да твърдите, че няма нищо повече от това. Ако това е всичко, нищо чудно, че мис Остин не навлиза в подробности. Мислех си, че има нещо общо с целувките и… прегръдките! Сигурно не може да бъде…
„Чудесно сравнение, Гиър“ — смъмри се Робърт безмълвно, но ти беше този, който отвори вратата. Той протегна ръка и започна да си играе със сатенените панделки по нощницата на Нора Джейн, които се връзваха около врата й.
— Всъщност има много общо с целуването. И с прегръщането. Съвсем сигурен съм.
— Това е обнадеждаващо, Робърт — каза му тя без всякакво притворство. — Защото не мисля, че на Моли много й хареса онова преживяване. Ъ-ъ… — Тя все още гледаше право в него, все още му вярваше. Обичаше ли го? — Би ли ми обяснил по какво още се различава?