На Робърт му се искаше да се предаде. Да захвърли всичко. Да се махне. Можеше да замине за Франция. Там имаше манастири, високо в планините. Можеше да си живее спокойно, да общува с природата, да се моли, да тъпче грозде и да прави долнокачествено вино, да се наказва за всички възбуждащи, ужасни мисли, които в момента препускаха в мозъка му.
Не беше длъжен да стои тук и да бъде изтезаван от доверието на това невинно, вълнуващо, влудяващо дете, да бъде обичан от това младо момиче, обречено на разочарование.
Той пусна сатенената панделка и вдигна ръка, за да погали бузата й. Гладката й, топла буза. Единият пръст премина по очертанията на ухото й. Беше малко ухо, подобно на раковина и плътно прилепнало към главата. Възхитително ухо.
Закопня да го обходи с пръсти, да го изследва, да навлезе в ушната мида дълбоко и да види дали тя ще потръпне в отговор на това интимно нашествие.
— Е, както казах, мъничкото ми, хората се целуват. Ние го направихме този следобед, в параклиса. Спомняш ли си? Би ли искала да започнем с целувка?
— Това… това изглежда добре — прошепна тя и той усети мускулите на стомаха си да се стягат, докато тя помръдна главата си съвсем мъничко, привлечена от ръката му. С дланта си той обхвана почти половината й лице, с един пръст притисна плитчината зад ухото й, а с палеца си леко галеше съвършената й долна устна.
Тя беше толкова мъничка, толкова крехка, че той усети внезапно смирение и изпита не само страх да не я нарани, но и да не я счупи.
Трябваше ли да я предупреди за болката?
Не. Тя щеше да научи за нея достатъчно скоро.
Трябваше ли да го направи бързо?
А искаше ли да го направи бързо?
— Нора Джейн — прошепна той, премествайки се още по-близо до нея, така че вече не ги деляха инчове, толкова близо, че можеше да види тъничката вена, пулсираща неистово в основата на шията й. Внезапно той се почувства могъщ, безкрайно мъдър и въпреки това ужасяващо уязвим. — Нора.
Не разбра кога беше започнал да я целува.
Устата й ухаеше и леко напомняше с вкуса си подсладен с мед чай, беше мека и влажна, и вълнуващо неподготвена.
Той продължи да целува клепачите й, малкия й правилен нос, подобните на раковини уши.
Обсипа с целувки дългата й шия — бързи, подобни на кацащи и отлитащи пеперуди целувки, които засилваха желанието му, изостряха апетита му за още… и още… После отново заклейми устните й, обучавайки я, въвеждайки я в познанието със своя носещ наслада език.
Как се случи така, че се оказа сведен над нея, не разбра. Миг след това я усети да трепери, след като мушна едната си ръка под тялото й, а с другата започна да гали едната й малка твърда гърда през тънкия лен на нощницата.
Тя се вдърви от шока. Защото за нея това беше шок.
Той беше толкова голям, а тя толкова малка! Ако се отпуснеше върху нея, щеше ли да я прекърши с тежестта си? Ако свалеше нощницата й, щеше ли тя напълно да се вцепени, уплашена от него, уплашена от собственото си тяло, от собствената си голота, притисната от неговата?
В един момент той си помисли, че можеше да се окаже невъзможно да я обладае. Глупав, късоглед мъж! Невъзможно беше да не я обладае. Но нали не бе влюбен в нея? Дори не я познаваше, но пък я желаеше!
Господи, как я желаеше!
— Нора Джейн? — попита я тихо той, задъхан, докато притискаше устни о вдлъбнатината зад ухото й. — Обвий ръце около мен, мъничката ми. Прегърни ме!
Тя бе изцяло покорна и незабавно обгърна раменете му. Направи го непохватно, но с нетърпение, което сътвори чудеса за плановете му през следващите няколко минути.
Нямаше да я съблича. Не тази нощ. Имаше достатъчно време за това. Имаше години за това. Щеше да я дари със собствената й скромност, взимайки само това, което трябваше да вземе. Щеше да остави експериментите за друг път, за друг момент, когато нямаше да се притеснява за болката, а двамата щяха да имат безкрайно много време за удоволствие…
Той плъзна ръка между краката й, използвайки пръстите си, за да придърпа бавно одеждата й над коленете, над бедрата й.
— Не искам да те нараня, мъничката ми — каза той, когато тя го стисна конвулсивно, а дишането й стана накъсано — дали от страх, дали от страст, той не искаше да гадае. — Но ще боли малко този първи път. Само този път, обещавам, и никога вече. Идеята не е моя, Нора Джейн, а на природата. Ще се справим ли с това?
Главата й кимна утвърдително и той се запита дали невинните й доверчиви очи бяха отворени, или плътно затворени. Помоли се да бъде второто. Не искаше да види в тях болката й, болката, която щеше да й причини. В този момент той разбра, че оттук нататък би искал по-скоро да умре, отколкото да я кара да страда.