Като се наведе леко, той вмъкна коляното си между краката й и усети силното напрежение на мускулите й.
Дали не трябваше да спре? Не трябваше ли да я успокоява по-дълго, да я възбуди, да я накара да се отпусне и бавно да я поведе към разочарованието, което бе сигурен, че я очакваше?
Не. Не можеше да чака. Никога не бе имал девица. Никога не бе искал да обладае девственица. Но сега тази мисъл го вълнуваше неизмеримо, преминаваше извън всякакви граници на сдържаност, почти надхвърляше рамките на разума. Ах, какво копеле беше той!
Щеше да вземе нейното моминство, нейната девственост, нейната невинност и, Бог да му е на помощ, щеше да бъде във възторг от този дар. Имаше нещо почти праисторическо в мисълта да проникне през фината мембрана, която разделя момичето — дете от жената. Нещо безкрайно могъщо и неизмеримо възбуждащо.
Той застана между краката й, повдигайки се леко, така че да надвисне над нея, като гледаше надолу към малкото й личице и виждаше нарастващото объркване и страха в тези чудесни, доверчиви очи.
Ръцете й вече не бяха обвити около него, а лежаха сковани отстрани до тялото й. Жертвена девица, оставена за заколение върху олтара на амбициите на баба й и алчността на съпруга й. Неговата алчност и набъбналата му похот.
Трябваше ли да го гледа?
Плъзвайки ръка между краката й, той я потърси, насочвайки се към нея, срещу нея, а очите му се затвориха, внезапно изпитал срам от собственото си желание.
И тогава най-после я намери. Тя беше влажна! Не много, но достатъчно, за да му даде надежда, кураж. Достатъчно, за да го накара да повярва, тъй като той искаше да повярва, че бе готова за него.
Не. Не можеше да се самозалъгва. Тя не беше готова за него. Нищо в краткия й живот не я бе подготвило за него. Тялото й можеше и да го стори инстинктивно, но съзнанието й, сърцето й не го правеха, не биха могли да го направят.
Напрежението между тях стана непоносимо, глухата тишина бе нарушавана само от тежкото му дишане, от нейната неподвижност, нейното мълчание.
Тя беше толкова нежна, толкова малка, толкова стегната…
И той я усещаше така осезателно!
Мозъкът му го заплашваше, напомняше му, подканяше го, проклинаше го и го увещаваше, предизвиквайки го да бъде по-малко от това, което трябваше да бъде, но да бъде повече, отколкото си бе представял.
Толкова стегната… Толкова стегната… Толкова стегната… Толкова — О, Боже, о, Боже, о, Боже!
Нарастващото му напрежение се отприщи и той почувства, че потъва, за да влезе, да бъде обгърнат, за да прониже, да бъде вътре, в плен на горещината, на влагата, на тъмната тайна от плана на природата — най-чудната, най-озадачаващата шега на природата.
Робърт лежеше неподвижен, а телата им бяха сплетени от гърдите до коленете. Главата му бе отпусната до нейната върху възглавницата.
Тя мълчеше, напълно неподвижна, и той се мразеше, защото знаеше, че я боли. Беше сигурен, че се раздвоява между объркването от току-що случилото се и от силния копнеж да види главата му побита на кол за това, че я бе наранил, че бе влязъл грубо в най-тайното й, най-интимното й място.
Но той не можеше да спре.
Беше стигнал твърде далеч, за да спре.
Следващия път щеше да бъде по-добре за нея. Закле се в това, въпреки че не проговори — не би могъл да проговори.
Всичко, което можеше да направи, бе да довърши започнатото, това, което баба й бе започнала, което бе започнал безотговорният му баща — прахосник.
Всичко, което можеше да направи, бе да се лъже и да си казва, че това не е нищо повече от поставен печат на взаимно изгодната сделка.
Всичко, което можеше да направи, бе да почувства ужаса й… мекотата й… топлината й.
И своята похот.
Започна да се движи. Надявайки се да й достави някакво удоволствие, той се движеше бавно, премервайки тласъците си, молейки се за някакъв вид отговор. Но всичко, което усещаше, бе собствената му страст, която нарастваше бързо, неконтролируемо.
„Толкова стегната! Толкова стегната! Толкова стегната!“
Той свърши едва ли не преди да бе започнал. Успя само да обвие ръце около крехкия й гръб и да сдържи дъха си, докато семето му се изливаше в нея, заклевайки я, правейки я негова, независимо дали той искаше това, или не; правейки я негова, независимо дали тя искаше, или не.
Докато лежеше там, търсейки глътка въздух, и се проклинаше, че не би могъл да се овладее, почувства, че малките й ръце го обгръщат разтреперани и се отпускат върху хлъзгавия му от пот гръб. Почувства устните й върху бузата си, преди тя да извърне глава, преди отново ръцете й да се строполят върху леглото.