И все пак й се струваше необичайно да се подчинява на мъжка воля в леглото, или където й да било другаде.
О, какви неща си мислеше! Защо трябваше да я е грижа за баба й, като си имаше собствено, съвсем скорошно изживяване, което да си припомня, с което да тормози съзнанието си?
Тя спря да крачи нервно из стаята и седна върху един малък, покрит с розов брокат стол, а полите й — целите във волани, се разпростряха около нея.
„Не беше чак толкова лошо“, реши тя, припомняйки си устните на Робърт върху нейните, топлината на дъха му в ухото й, ръката му, докосваща гърдите й, голото й бедро. Припомни си усещането за тялото му, притиснато о нейното, изпълващо я.
Той й каза, че ще боли само първия път. Това означаваше, че определено смята да го направи пак. Вероятно след няколко опита и на нея това упражнение щеше да й хареса повече. Нора Джейн искрено се надяваше на това.
Тя вдигна и двете си ръце, за да повее с тях на горещите си бузи, тъй като прекалено силният огън в камината, комбиниран с не твърде целомъдрените й мисли, я караха да се изпоти цялата. После повдигна тежката си навита коса, за да разхлади влажната кожа на врата си. За хиляден път й се прииска да бе оставила косата си сплетена на плитка, както обикновено я носеше нощем, вместо всяка сутрин по цял час да седи пред тоалетката и да изтърпява горещата маша за къдрене в ръцете на Мариан. Тя теглеше и навиваше, докато косата й ставаше като балон, тежко провисваше над челото и се спускаше над раменете й.
А роклята й? Само да не бяха тези многобройни волани, тези пластове от коприна! Колосаните й фусти се търкаха в меката кожа над коленете, щом седнеше, и я караха да се чувства ниска и тантуреста, щом се изправеше. Всичките й рокли толкова много се различаваха от тези на графинята на Ийстърли — с опростени модели, елегантни. Освен това Беси се обличаше не толкова натруфено, колкото Нора Джейн, а изглеждаше два пъти по-добре.
Нора Джейн имаше купища рокли, всичките ушити от любимата шивачка на баба Темпъл. Мисис Лийвън беше удивително сръчна с иглата и копираше всичките си модели от рисунките в старите дамски списания, които баба й бе натрупала в салона си, за да може гардеробът на Нора Джейн „да пращи“.
От какви ли списания гледаше шивачката на Беси, когато кроеше роклите й? Може би беше време да се поинтересува, а после просто да поръча на тази жена няколко рокли, които да са без такова огромно количество къдри.
Но вероятно не би трябвало да пилее парите на Робърт за такива обикновени неща. Тя, естествено, си имаше собствени пари, но не възнамеряваше да харчи от тях за себе си. А дали и Робърт нямаше да има нещо против тя да се възползва от собствените си средства?
Трябваше да го попита, въпреки че ако изчезнеше така, както тази сутрин, щеше да й се наложи дълго време да чака отговор.
„Както обикновено, язди навън из полетата“ — и бе казал един от лакеите, когато бе събрала кураж да попита дали съпругът й се навърта наоколо. Тогава бе разбрала, че ще закусва сама във фамилната столова. „Маркизът ни накара да му занесем подноса в стаята. Графът също закусва в леглото. Не можем да направим много за господаря Роджър. Неговата лейди вдига врява заедно с тази нещастна камериерка, която домъкна със себе си от Лондон. А господарят Уилям не яде закуската си — той я пие, ако разбирате какво искам да кажа. Така че мога и да събера тези яйца, мадам, тъй като никой няма да закусва заедно с вас.“
Тя наистина закуси сама и това доста й хареса. По-рано винаги закусваше заедно с баба си, която използваше това време, за да продължи уроците си по управляване на имение с обхвата на „Грийн Касъл“.
Баба Темпъл сигурно бе кроила планове за този ден от много години, заключи в себе си Нора Джейн, след което взе вълнения си шал, стана от стола и се отправи към двойката френски врати. Надяваше се, че една разходка в мразовития въздух сред градините щеше да избистри мисълта й.
— Ето къде си, скъпо дете! Бабит ми каза да проверя дали не се криеш тук. Виждам, че си оцеляла през нощта. А колко си красива тази сутрин! Обожавам, просто обожавам тази рокля! Не мога да си обясня обаче защо тези плисета от талията до подгъва излязоха от мода. Дори самите корсажи бяха свалени или, бих казала, вдигнати от мода, нали?
Нора Джейн се обърна, за да види как Беси Гиър се носи из стаята като видение на красотата. Беше облечена в сутрешната си рокля от муселин на клончета в зелено и бяло, а дългите й руси букли бяха просто прибрани с дебела кадифена панделка. Роклята с дълги ръкави беше с дълбоко деколте, която открояваше пищния й бюст, но не чак толкова, че да бъде нескромно. Леко събраните й поли падаха право към глезените, като дискретно откриваха изящните смарагденозелени, почти детски чехълчета, така подхождащи на елегантния крак.