— Умрели ли, Беси? Наистина ли?
Графинята отново махна с ръка.
— Да, да. Но ние няма да се занимаваме с подобни мрачни мисли, тъй като от тях няма никаква полза. Дрехи — ето за какво ще мислим сега. Ще ти трябват шест или седем за през деня и същият брой вечерни, няколко къси вълнени палтенца, редингот, костюм за езда. Ти яздиш, нали? Половин дузина шапчици, чантички, ръкавици. О, и пелерина, обшита с кожа с подходящ маншон! Самурени, най-добре. Ще те облечем по последна мода от главата до петите!
Да разкъсват тялото й ли? Не беше ли това тяло вече достатъчно насилено? Нора Джейн започна да се чувства така, като че май наистина си е заслужила няколко нови дрехи.
— Ако ми помогнеш, Беси, предполагам, че и двете можем да си поръчаме по няколко рокли. Твоите ще бъдат подарък от мен, като благодарност за помощта ги.
Ръцете на Беси полетяха към бузите й и тя запримига ожесточено с дългите си мигли, за да възпре сълзите, които се появиха в хубавите й небесносини очи.
— За мене ли? Ти си толкова добра, моя скъпа сестричке! Но не мога да приема. Просто не мога.
Нора Джейн започна да се чувства изморена. Жената беше достатъчно приятелски настроена, но компанията й бе изтощителна. Тя реши да сложи край на неискрените протести на Беси.
— Е, щом не можеш…
— Но ти настоя! Ще постъпя грозно, ако ти откажа! Ще направя така, че да изглеждаш страхотно красива! Робърт ще бъде толкова горд! Освен с косата ти, разбира се. За нещастие тя е твърде много. Ако си облечена обаче по последна мода, просто трябва да се направи нещо с косата ти.
Нора Джейн, която бе започнала да се чувства като някакво уродливо творение на природата, вдигна ръка, за да докосне внимателно подредената си фризура.
— Ти също ли не я харесваш? — попита тя, съгласявайки се с новата си сестра. Щеше да бъде глупаво да се противопостави на Беси, при положение, че самата тя ненавиждаше косата си. — Винаги е трябвало да държа главата си съвсем изправена, за да мога да издържам тежестта на тези ужасни букли. Какво предлагаш?
— Да я отрежеш цялата, разбира се. Точно сега в Лондон се е наложил един модерен стил. Наречен е „тит“ и вярвам, ще ти придаде много хубав вид.
Нора Джейн бе заинтригувана.
— Тит ли? Хм. Впрочем как точно изглежда?
— Ами — започна Беси, потупвайки собствените си меки букли, които висяха около раменете и, — прическата изисква доста къса коса. — Тя се изкиска. — Извънредно къса, всъщност. Но това ще бъде чудесна промяна за тебе, сигурна съм. Нещо като мек, пухкав, къдрав ореол. Девойче, ти ще изглеждаш чудесно!
— О — въздъхна Нора Джейн, облягайки се на прашната възглавница. — Пак ще трябва да си имам работа с машата за къдрене. Ама че неприятност!
Беси разтвори широко очи.
— Света Богородице, нима тези красиви букли не са естествени? Никога не би ми хрумнало! Но, Нора Джейн, аз съм сигурна, че щом веднъж косата се подстриже, тя се къдри добре от само себе си. Ето, моята например, а е значително по-дълга от стила „тит“.
Тя скочи от стола и се тръсна до Нора Джейн, притегляйки я в ухаещата си прегръдка.
— О, ще бъде толкова забавно да те уча как да бъдеш истинска дама в обществото! Щом на Робърт му омръзне да играе ролята на лорда в имението и ни заведе в Лондон, ти ще се превърнеш в най-бляскавата звезда там. Всичко, което трябва да направиш, сладка Нора Джейн, е да ми се довериш.
Нора Джейн изтърпя прегръдката й, усмихвайки се едва и се учуди защо не намира нищо толкова радостно в ентусиазираните пророчества на Беси.
— Спа ли с нея?
Погледът на Робърт обходи салона и попадна върху маркиза. Робърт все още бе облечен в дрехите си за езда. Беше прекарал деня в пътешествия из полята, подготвяйки в ума си списък с проекти, чието изпълнение можеше да се осъществи в рамките на една седмица. Беше измръзнал, изморен и в никакъв случай не бе настроен да отговаря на въпроси.
— Винаги джентълмен, нали така, татко? — коментира сухо, след което си сипа напитка.
— Сега не е времето да ме дразниш, Робърт — отговори маркизът студено, докато наместваше реверите на новия си жакет. — Това е бизнес. Сюзън Темпъл е взискателна жена. Не бих се учудил, ако поиска да види чаршафите. На къде ли се е запрашила сега? Избягвах я цял ден, криейки се в стаята си, за да узная накрая от Бабит, че е офейкала преди закуска. Сигурен бях, че ще остане да надзирава работата по подреждането на кралските покои. Тя ще спи там, ти знаеш. Мога само да се надявам влагата да я убие.