Робърт погледна баща си, който изглеждаше така, като че ли е готов да се промъкне покрай мисис Темпъл и да хукне да спасява живота си.
— Сащисан ли си? Както може би съм обещавал по-рано, татко — прошепна тихо той, — ще внимавам много да не те притеснявам. Защо да си навличам неприятности, когато ти вече свърши такава чудесна работа за себе си.
Маркизът примига, накланяйки се леко напред, като че ли това щеше да му помогне да мисли и да вижда по-ясно.
— Възможно ли е… Сюзи?
— Самата аз, Стивън, — отсече мисис Темпъл, докато премина като вихрушка покрай двамата мъже и се тръсна върху широк тапициран стол, който притисна бедрата й толкова много, колкото дори дизайнерът му не би сметнал за възможно. — Петата дъщеря на петия син на сър Джордж Форестър. Освен прекалено многото дъщери, у баща ми с трън да завъртиш, нямаше какво да забодеш. Не че се оплаквам, но ме омъжи за Сам през същото това лято. Никога не съм се обличала по-хубаво и не съм яла по-добре, след като станах съпруга на Сам и негова вдовица по-късно, тъй като той хвърли топа точно в навечерието на деня на Света Агнес миналата година, нека Бог опрости сътворяващата му пари душа.
— Нашите съболезнования, мадам, въпреки че сме ужасно закъснели. — Робърт бе седнал още веднъж, покашляйки дискретно, за да намекне на баща си, който все още изглеждаше неестествено блед за човек, толкова уверен в успеха на днешната си мисия, да направи същото. После се усмихна на мисис Темпъл и добави учтиво: — Имате хубав дом, мадам. Много внушителен. Не мога да се сетя за причина, поради която не сме го посетили до сега.
— Аз мога — отвърна тя с добронамерено сумтене. — Благородниците нямат много вземане-даване с търговците, освен ако не търсят начин да оженят някой от синовете си без пукнат грош за парите на някой касапин. Нали така, Стивън? Тук сте, за да сключите сделка. Твоят син — в замяна на моята скъпа внучка Нора Джейн. Точно както ожени наследника си за парите на татенцето на малката Беси Аштън преди половин дузина години. Тогава търговец на въглища, сега — месар. Парите са си пари, без значение колко много миришат на магазин — мирис на пот, на индустрия и усилена работа. Неща, които вие, семейство Гиър, ненавиждате така, както котката мрази водата. Какво се случи? Пропиляхте ли вече богатството на Аштън? Разбира се, че сте го направили. Нямаше да се съгласите на тази среща, ако не беше така. А това също е хубаво нещо, тъй като десетилетия пестях пари за вашето разточителство.
Маркизът протегна ръце умоляващо. Обичайното му самоуверено държание се бе скрило някъде зад зачервеното му, лъснало от пот лице.
— Сюзи…
— Сюзън, Стивън, ако обичаш — прекъсна го тя повелително, което накара Робърт да прехапе вътрешната страна на бузата си в пристъп на веселие и на страх, че може да се злепостави, потвърждавайки разгрома на баща си. — Можеш да ме наричаш мисис Темпъл или Сюзън. Бях Сюзи като дете и като съпруга на Сам, но сега, когато Сам си отиде и съм на път да се изкача обратно там, откъдето дойдох, съм Сюзън.
— Разбира се. Моля за извинение, Сюзън.
— Самата аз вече нямам никакъв хъс към обществото — кръстосвайки краката си по мъжки, продължи тя, като че той изобщо не бе проговарял. — На години разстояние съм от това и съм затънала в простащина, сега, когато съм достатъчно богата да казвам каквото си искам и да правя каквото и когато искам!
Тя отметна назад украсената си с пера глава и се засмя на хапливото си остроумие, после стана съвсем сериозна.
— Но сега, скъпи Стивън, аз искам внучката ми да получи това, което заслужава. Майка й беше дъщеря на пастор, срещу когото нищо не може да се каже, уверих се в това. А прадядо й е бил пер. Така че месарската кръв е смесена добре, Стивън. Аз просто се погрижих тя да бъде възпитана правилно. Няма да се срамуваш от нея.
— Разбира се, че няма — съгласи се маркизът с доста тъничък гласец. Впрочем единственото, което можеше да направи, бе да си отвори устата, за да се съгласи с незачитащата го мисис Темпъл.
— Но стига сме се разправяли с тебе, Стивън. Сега ми позволи да поговоря с това твое момче. Досега не си е отворил устата, освен, за да прошепне някои противни нещица, които смята, че не мога да чуя. А аз искам да се уверя, че не е глупав или нещо такова, въпреки че е достатъчно красиво изчадие на Сатаната с тези тъмни очи и черна коса. Май няма никаква прилика с тебе, нали, Стивън?