— Ще пия за това пожелание — промърмори Робърт, отпивайки глътка вино. След това отговори на въпроса на баща си. — Мисис Темпъл потегли, без да закуси, като изрази разочарованието си, че няма да може да се сбогува с тебе, преди да яхне своята метла и да полети към дома си. Доколкото разбрах, някаква неотложна работа я зове обратно в „Темпъл Манър“.
Маркизът се ухили, сядайки обратно на стола и кръстоса добре оформените си крака един върху друг. Той надхвърляше шестдесет и седем, но все още бе красив мъж. Ако някой се съмняваше в това, можеше направо да попита за Стивън Гиър и веднага щеше да получи информацията, че той е в разцвета на силите си и все още може да завърти доста женски глави, ако си постави за цел. Той самият много отдавна щеше да се е оженил по сметка, ако не намираше толкова удобно положението си на вдовец. И ако не беше така добре „съоръжен“ със синове за женене.
— За да изплати ипотеките, вероятно ще се срещне с човека, занимаващ се с деловите й въпроси каза той накрая. — Добро момиче е Сюзън. Тя ще спази докрай условията на сделката.
Робърт постави празната си чаша на масата и се обърна, за да се качи горе, нетърпелив преди вечеря да измие от себе си миризмата на коня.
— Същото ще направя и аз, татко — каза той, желаейки да го уязви. — Реших да отпусна на всеки от вас сумата от по двеста лири. И на четиримата. Това би трябвало да е повече от достатъчно за нуждите ви.
— Двеста лири! — Маркизът подскочи от стола си с пъргавината на доста по-млад мъж. — Дано да се продъниш в ада! Та това са подаяния. Как да се върна в Лондон? Наистина ли вярваш, че искам да стоя в тази влажна, прогнила къща?
— Поправките на тази сграда започват утре сутринта — отвърна сухо Робърт и се упъти към вратата, като обърна гръб на баща си.
— Още по-лошо! Ще чукат и трополят, и… Не! Отказвам! Абсолютно и изцяло отказвам!
Робърт повдигна рамене.
— Много добре, татко. Потегляй за Лондон. Убеден съм, че търговците, чийто длъжник си, ще оповестят пристигането ти и ще те очакват с отворени обятия. Ще искаш ли да те посетя за Коледа? Ще бъдеш във „Флийт“, предполагам, но все пак ще проверя къде точно се намираш.
— Почакай малко! — Маркизът профуча през стаята и сграбчи ръката на Робърт. — И Роджър ли ще получи същата сума?
Робърт погледна към ръката на баща си, спомняйки си, че точно по същия начин го държеше предната вечер и мисис Темпъл. Беше започнало да му дотяга да го дърпат на разни страни.
— Защо питаш?
Маркизът извърна главата си, за да избегне напрегнатия, изпитващ поглед на сина си.
— Просто така — каза той, свивайки рамене. — Беси да вземе четиристотин лири, тъй като Роджър не харчи нито пени, нали? На мен се падат двеста, на Уилям също толкова. Значи това би трябвало да ни е достатъчно, за да преживеем… Не очакваш от нас да плащаме от собствените си джобове за поддържането на градската къща, надявам се. Да, да. Това би трябвало да ни стигне.
Робърт тръсна ръка, за да я освободи от хватката на маркиза.
— Имаш предвид да стигне на теб и Беси — каза той с отвращение, — тъй като се съмнявам, че имаш намерение да вземеш Роджър и Уилям в „Мидхърст“. Извини ме, татко. Мислех да измия праха от себе си в легена, но реших, че се нуждая от цялостна баня.
— Не се опитвай да се държиш грубо с мене! — развилия се маркизът с почервеняло лице. — Ако не бях аз, нямаше да имаш крилца, с които да хвърчиш. Аз бях този, който се съгласи да се срещне със Сюзън Темпъл, помни това!
Робърт се затресе от смях.
— Да, татко, ще го запомня. Ти беше този, който накара това нещастно малко момиче да плаче, нали така? Ще й предам поздравите ти, в случай, че не се е заключила в спалнята си, страхувайки се да не повторя снощното си нападение. Греховете ми са още по-големи, защото съм убеден, че тя е влюбена в мене. До предишната нощ, разбира се.
— Оплеска ли я, братко? А аз си мислех, че си най-зрелият от нас. Купих на Беси диамантена огърлица с парите на баща й. Това имаше много успокоителен ефект. Можеш и ти да опиташ.
Робърт се обърна, изненадан, че не е чул приближаването на инвалидната количка на Роджър.
— Да не би Филип да е смазал колелетата на твоята каляска? — пошегува се той, като се чудеше как толкова голяма къща понякога можеше да се окаже тясна за всички от семейство Гиър, които бродеха из стаите.
— Би трябвало да оповестя влизането си с фанфари и тромпети, предполагам — каза Роджър, давайки знак на Филип да премести количката по-близо до огъня. — И така, малката мишка ще ни смае ли с радостна новина през лятото? Може би тепането на малки крачета ще те зарадва повече от тепането на моите колела?