Намигайки бандитски, лорд Уилям постави пръст на устните си, увещавайки Нора Джейн да пази тишина. После й подаде чашата си. Тя наблюдаваше объркана как той пресича стаята на пръсти, без да спира, докато не застана точно зад брат си.
Уилям кимна с глава към Нора Джейн и й се усмихна конспиративно, преди да се обърне още веднъж с лице към графа на Ейлсбъри и да събере ръце като фуния пред устата си.
— Пожар! — изкрещя той с всичка сила. — Пожар в кухните! Бягай! Спасявай живота си!
Когато гласът на лорд Уилям завибрира из въздуха, Нора Джейн едва не изпусна чашата, но Роджър Гиър дори не трепна. Той само задвижи с ръце колелата, за да насочи стола към средата на стаята и каза тихо:
— Ако не оповестяваше пристигането си с миризмата на силен алкохол, който се усеща от тридесет стъпки, Уил, можех и да се стресна. Нямаше да скоча на крака, както ти предполагаш, и да се втурна с пълна скорост извън къщата, но можеше леко да се стресна.
Той придвижи количката покрай Уилям, който остана зад гърба му, като клатеше глава определено разочарован.
— Е, здравей, Нора Джейн. Надявам се Уилям да не те е притеснил с изтърканите си салонни трикове. Изглежда вярва, ме това е върхът на веселието, но той винаги е умеел лесно да се забавлява.
Нора Джейн пристъпи по-навътре в стаята, търсейки място, където да остави празната чаша на лорд Уилям. Тя притежаваше единствено опита от компанията на баба си, който можеше да използва като ръководство, но вече бе започнала да вярва, че се е омъжила в много странно семейство.
— Добър вечер, граф Ийстърли.
Лорд Уилям показателно прочисти гърлото си.
— Хм, Роджър — поправи се тя сконфузено.
После побърза да седне с изправен гръб и с ръце, прилежно положени в скута, както беше научена. Почувства се доста неудобно, че гледа надолу, докато разговаря с графа, който беше наистина красив във вечерното си облекло, въпреки че дългите му крака бяха покрити с тънко одеяло.
Струваше й се, че е изключително нечестно този мъж да бъде прикован за инвалидната количка.
Тя напрегна мозъка си, за да може да каже нещо, да каже каквото й да било:
— Доста студено е тази вечер, нали? За ноември, имам предвид — каза тя, като се успокояваше, че това звучи учтиво, макар и малко глупаво. — Мислите ли, че може да завали сняг?
— Сняг ли? Не мисля, но не се насилвай заради мене, Нора Джейн. Нито един от нашия дом не е изключително учтив. Сигурно се чудиш какво стана тук току-що.
Той й се усмихна, предразполагайки я да се изпусне.
— Позволи ми да ти обясня. Уилям вярва, че ако съм достатъчно изплашен, тоест ако ми изкара акъла от страх мога да се вдигна като Лазар от този стол и да проходя отново. Той се захвана с това, откакто Робърт доведе някакъв напредничав доктор от Лондон миналия месец, за да ми направи петминутен преглед и да се произнесе, че ще мога да ходя, само ако повярвам в това. Или пък, както смята Уил, ако някакъв шок ме накара да забравя, че знам, че не мога да ходя. Вече съм забравил най-малко половината от случаите, в които обичният ми брат правеше опити да бутне количката ми в камината, втурваше се в стаята, за да ми каже, че принцът регент е на прага, крещеше „Пожар“ в ухото ми и криеше стола ми, докато бях в леглото, нощем се разпищяваше, че от небето пада метеор и се насочва право към къщата. Това е всичко, нали, Уил?
Лорд Уилям си беше сипал друго питие и в момента седеше отпуснат в един стол срещу Нора Джейн.
— Забрави прасето, Родж — напомни му той намигайки закачливо на Нора Джейн. — Домъкнах едно изгубено прасе тук миналата седмица, просто за да видя какво ще се случи. Нищо не стана, освен че ядохме сравнително добре през следващите няколко дни. Дори за една готвачка е трудно да развали вкуса на прасе. Всичко, което трябва да направи, е да пъхне ябълка в устата му и да го изпече.
Той се усмихна. Изглеждаше толкова млад почти момче, толкова невинен, че на Нора Джейн този мъж й допадна повече от всеки друг, който бе срещната след пристигането си в „Грийн Касъл“. Харесваше го и му желаеше по-добър живот.
— Но надеждите ми, свързани с тебе, скъпи братко остават големи — завърши лорд Уилям и се намръщи. — Някои от близките дни ще се препъна о нещо, което ще свърши работа. Някой съвсем близък ден.
— Ако първо не те застрелям — каза графът вежливо. — Това е, Уил. Ах, нима това, което виждам, е съпругата ми, която се навърта около прага и отказва да влезе, докато не спрем да бръщолевим и с благодарност не аплодираме влизането й?
Нора Джейн се извъртя на стола си и погледна наляво, за да види, че наистина Беси стоеше на прага. Русите и къдри бяха вдигнати високо на тила и украсени с перли, млечнобелите й рамене се показваха грациозно от просто скроена, елегантна рокля от тъмно розово кадифе.