Нора Джейн огледа собствената си рокля — още едно от недодяланите творения на мисис Лийвън ушита от снежнобял сатен, с твърда дантела отпред и стегната в талията с широк жълт пояс. Фасонът на днешната и рокля беше почти същият като този на роклите, които носеше като малка. О, небеса! Почувства се толкова старомодна!
— Боже мои, Роджър — изчурулика Беси, докато се носеше из стаята с толкова грациозни движения, че по-скоро плуваше над килима, отколкото ходеше по него. — Ще бъдеш звяр тази вечер, предполагам? В агония ли си сега, бедният ми? — попита тя, като лепна една бърза целувка на косата му, после взе малката брокатена табуретка за крака и седна до него с ръка върху рамото му.
Тя бе въплъщение на предана съпруга. И двамата представляваха картина на предаността. И двамата бяха красиви създания — и двамата руси, и двамата — добре облечени, и двамата вече наясно със себе си. Единствено инвалидната количка изглеждаше не на мястото си.
Беси се усмихна на Нора Джейн.
— Роджър не е виновен, че е подъл. Краката понякога го болят — каза тя, обяснявайки грубиянското държание на съпруга си. — Бедното ми скъпо същество! Мъжете имат толкова малко опит в понасянето на болката, за разлика от жените, родени за нея. Мъжете могат само да причиняват болка. С изключение на скъпия Уил завърши тя, посочвайки девера си с едно махване на елегантната си ръка. — Той не би наранил никой. Нали, Уил?
— Беси, защо не пийнеш чашка шери, преди да ни повикат за вечеря? — попита графът с твърд тон и Нора Джейн усети, че става нещо, което тя не можеше да разбере.
За миг Беси допря бузата си до крака на графа.
— Не сега, Родж, благодаря ти — отговори тя със сладък глас, все още загледана в лорд Уилям с мила, почти майчинска усмивка. Ти си толкова добър, Уил. И ти, като Родж, дори отказа да отидеш на война, да поемеш кървавата пътека, която съпругът на Нора Джейн следваше с такава жар. Не, не, Уил. Ти не притежаваш сърцето и ума на убиец.
— Аз щях да отида — каза Уилям, а тъжните му, внезапно изтрезнели очи, като че молеха Нора Джейн за разбиране. Тя само слушаше, опитвайки се да си представи Робърт Гиър със сабя в ръка и с кръвясали очи. Да сътвори този образ бе лесно и смущаващо.
— Ти бе женен, Роджър — продължи Уилям, — и носеше отговорността за наследника. Робърт си купи офицерски чин с парите, които имаше от майка ни. Но ако татко се беше съгласил да заплати за моя офицерски чин…
— На баща ни не му трябваха двама синове на война, които можеха и да умрат — завърши графът, след като гласът на Уилям заглъхна и той намери спасение в чашата си. — Стигаше му, че една от останалите му разменни монети замина с Уелингтън. Да проиграе на комар с бойното поле и последния си син за женене, щеше да бъде прекалено много дори за баща ни. Приключи с въпроса, Уил. Войната е спечелена. Никой не го е грижа вече.
Стаята внезапно се изпълни с напрежение. Ясно бе, че глупавото дърдорене на Беси бе отворило стара рана. На Нора Джейн и се искаше да разбере какво е станало.
Лорд Уилям направи второ пътешествие до масата с питиетата.
— Можех да се включа и аз. Трябваше да направя нещо. Джими замина, Фред замина…
Джими умря, Уилям, а Фред се върна у дома без зрение и с една ръка — напомни му Роджър.
— А ти свърши в този проклет стол. — Уилям задържа чашата с двете си ръце. — Но, както каза, всичко това е стара история. Божичко, колко съм жаден! Нора Джейн, би ли искала малко шери?
Нора Джейн бе объркана. Какво общо имаше неучастието на лорд Уилям във войната с осакатяването на графа?
— Шери ли? Аз не съм… имам предвид, че никога не съм… Защо не? Благодаря ти, бих пийнала малко. Съвсем малко, моля.
Лорд Уилям си сипа за пореден път, снабди и Нора Джейн с пълна чаша от кафеникавата течност. Тя се взря в нея с ококорени очи, докато той се отпусна тежко на кушетката, и се почуди дали би могла да изпие такова огромно количество, без да се напие.
Съмняваше се в това, тъй като, откакто влязоха в стаята, лорд Уилям бе изпил повече от три пъти по толкова. Така че вдигна чашата до устните си и отпи съвсем малко от течността.
Но Нора Джейн внезапно изгуби способността си да преглъща. Вкусът на шерито бе противен почти толкова, колкото и на лекарството, което Мариан наливаше в гърлото й миналата година, когато кашляше и подсмърчаше.
Докато се бореше с желанието да изплюе шерито обратно в чашата, Нора Джейн усети, че всички погледи са приковани в нея. После преглътна с мъка и чу Робърт да поздравява всички приветливо, влизайки в стаята.