Всичко това не изглеждаше много честно, особено като се сети за големите си планове за „Грийн Касъл“. Спомни си бъдещето, което си представяше — тя, щедра, обичаща, обичана, героиня. Как смееше той да я съди? Той дори не я познаваше! И точно сега ли трябваше да научи, че Робърт „харесвал“ лейди Ема! Нора Джейн отпи от шерито, но се намръщи, като видя, че чашата й пак е празна.
Бе започнала да усеща главоболие, което караше слепоочията й да пулсират. Къде се беше дянал маркизът? Не каза ли лорд Уилям, че вечерята се сервира в точно определен час? Тя не яде много по време на самотния си обяд и след като един от лакеите преждевременно й отмъкна чинията, наистина бе останала гладна.
Сигурно още малко шери щеше да успокои стомаха й. Тя подаде чашата си.
— Извинете, но чашата ми е празна. Бих ли могла да помоля за още?
— Разбира се!
— Не.
Нора Джейн погледна първо Уилям, който каза „да“, после Робърт, който отказа на молбата й. Можеше и да бе красив, нейният съпруг, но не бе много добър. Не бе планирала да изпълзи от гробницата на баба Темпъл, само за да може лорд Робърт Гиър да стъпи на врата й!
— Защо не, за Бога? — попита го тя, смаяна от твърдо стиснатите му устни, същите устни, които бяха галили и притискали нейните миналата нощ. Света Богородице, та в тази стая беше толкова топло! — Моля те, Робърт! Жадна съм.
Омагьосана, Нора Джейн наблюдаваше как лицето на Робърт почервенява над снежнобялата яка на ризата. Тя захапа устни, защото разбра, че съпругът й може да я удари. Но той заговори отново и тонът му беше любезен.
— Шерито е мека напитка, Нора Джейн — обясни той, — но за човек, несвикнал с вино и алкохол, може да бъде доста силна. Най-добре е, когато се изправяме пред нови изживявания, да действаме благоразумно. Не си ли съгласна?
Нора Джейн затвори очите си за миг, после се изкиска. Не знаеше защо го направи — това, което нахлу в главата й, не бе никак смешно.
— Вероятно това ще представлява проблем само първия път? — каза тя нахално, осмелила се да прехвърли границата. Но веднага й се прииска да вземе думите си назад.
— Да му се не види, Робърт — каза граф Ийстърли. — Трябва да бъдеш умен и да държиш малката си мишка далече от шерито. В него има много повече алкохол, отколкото съм смятал до този момент.
— Млъкни, Родж! — каза Робърт кратко, докато Нора Джейн примига отново, чудейки се дали е изпаднала в това, което баба Темпъл наричаше „нервно разстройство“. Но беше съвсем сигурно, че се чувстваше доста странно.
— Да млъкна, така ли? Боже, Боже! Подхвърляш на някого няколко хиляди лири и изведнъж той става Негово Благородие — господарят на имението. Той раздава подаяния, а всички ние трябва да страдаме и да сме му благодарни. Това ли искаш да кажеш, Робърт.
— Проклет да си, Родж, много добре ти е ясно, че си знам мястото. И ако сам бе поел част от отговорността, вместо да се вайкаш над нещастието си, може би нямаше да се наложи аз да…
Сливайки думите, Уилям заговори с високо вдигната чаша и изрецитира песенно стих от Айзък Уатс:
— Затваряй си устата, Уилям! — в един глас наредиха Робърт и графът, а Нора Джейн беше сигурна, че знае края на изречението на Робърт: „Може би нямаше да се наложи да се оженя за месарска внучка.“ Обърна се към Беси за съдействие.
Не остана разочарована. Беси скочи на крака и се изправи като стожер пред Нора Джейн.
— Престанете! Света Дево, някой би си помислил, че сте отгледани от диви зверове! Трябва да се срамувате от себе си. Вижте какво направихте! Малката Нора Джейн плаче!
Нора Джейн вдигна ръка към бузата си и изненадано установи, че бе суха. Тя не плачеше. Изобщо не и се плачеше. По-скоро искаше да се смее. Това беше истински фарс.
И най-лошото от този фарс беше, че на Нора Джейн почти й се прииска баба Темиъл да не си бе заминала, понеже бе уверена, че сега тя щеше да се възправи в гостната с пурпурния си аксесоар, натиквайки в миша дупка с острите си думи и тримата мъже от семейство Гиър. Тази картина предизвика нова вълна кикот.
— Беси не мисля, че… — започна тя, но не продължи, защото бе останала без дъх след изригването от смях. Правеше опити да погледне към мястото, където седеше Робърт.
След миг обаче я заля нова вълна от смях. Имаше нужда да се смее, защото цял ден се беше ужасявала от срещата с Робърт и сега, когато го видя, разбра, че няма защо да се страхува от него. И как би могла. Той се заинтересува от нея, чак когато тя се оказа заобиколена от семейството му.
Беси се опита да помогне на Нора Джейн да се съвземе, като заяви: