Тя лежеше, без да мърда, а видения, свързани със срама й, танцуваха под затворените и очи. Внезапно усети, че има някой в стаята, до леглото.
— Мариан? Ти ли си, Мариан? — попита тя.
„О, моля те, Господи, ако изпитваш поне малко състрадание към мене, бедната грешница, направи така, че да е Мариан!“
— Не, Нора Джейн — тихо отговори Робърт от тъмното и тя знаеше, просто знаеше, че той седи на ръба на дюшека и наблюдава как тя, злочест, окаян къс човешка плът, лежи там. — Искаш ли да позвъня за нея?
„Да! Боже Господи, да! Звъни й да дойде, тичай до стаите на слугите да я доведеш, кажи й да се въоръжи с широкоцевна пушка, за да те прогони оттук. Отиди, за да мога да се скрия в скрина, докато се върнеш!“
— Не, не, всичко е наред — отвърна едва-едва Нора Джейн. После се обърна по гръб, примигвайки при опитите си да проникне в тъмнината и да види повече от очертанията на лорд Робърт, но успяваше да види само очертанията на един силует на лунната светлина, струяща от прозорците. — В немилост ли съм?
Той поклати глава отрицателно.
— Напротив, скъпа моя. Аз съм този, на когото семейството гледа с лошо око. Те имат едно и също мнение по въпроса. И двамата ме обвиниха, че съм брутален, грубиян и студенокръвно влечуго, че съм успял само в разстояние на един-единствен ден да доведа съпругата си до такова отчаяние, че да търси спасение в силни напитки. Убеден съм, че ще бъда разпнат призори. Кажи ми, много ли те боли главата?
— Само когато дишам — призна Нора Джейн и се повдигна, за да се облегне на възглавниците. Сатенената завивка се плъзна към коленете й така, че скромната й памучна нощница се превърна в бяло петно на лунната светлина.
Плитката, сплетена от Мариан, падаше отпред на гърдите й и тежестта на гъстата коса предизвика нов рунд от боксовия мач вътре в черепа й.
— Толкова съжалявам! Трябваше да те послушам. Баба Темпъл ми казваше, че всички силни напитки са оръжия на дявола. Не мога да си обясня защо настоях да изпия цялата чаша.
— Цели две чаши. А аз мога да обясня — каза лорд Робърт, въздишайки. Той протегна ръка и докосна нейната. Нора Джейн трепна, след което веднага се намрази за тази реакция. Бе настръхнала като дива кобилка, на която слагат юзда за първи път.
Но той не отмести ръката си. Просто я остави да лежи върху нейната, меко, нежно, успокояващо. Тя почувства, че болката в главата започва да я отпуска.
Дали докосването му не е вълшебно? И не беше ли тя най-глупавата, най-наивната, чувствителна гъска, сътворена някога?
— Нора Джейн… Нора, убеден съм, че бихме могли да поговорим, не мислиш ли?
— Да говорим ли?
Тя огледа стаята и чак сега успя да различи двата стола пред загасващия огън, ръбовете на масите и другите мебели, подредени покрай стените. Стаята обаче беше смалена единствено до големината на леглото, което тя и Робърт сега деляха. Близостта между двамата беше изнервяща. Беше любопитно възбуждаща.
— Сега ли? — изкряка тя накрая.
— Миналата нощ щеше да бъде по-добре, съгласен съм — каза той, като се наведе напред, за да вземе кутийката с огниво и да запали свещите, поставени на масичката до леглото. Светлината сякаш погали мъжествените му черти и тя си спомни как изглеждаше той предната нощ, точно преди да я целуне, преди да я докосне… О, Господи, нима имаше намерение да го направи пак тази вечер?
Тя искаше ли той да го направи? Не бе възможно да го иска! Нима?…
— Имам значителен опит с жените, но нито една не е притежавала твоята невинност. Факт, който, предполагам, едновременно ме осъжда и ми прави чест. Снощи… Е, добре, виж, ние вече сме женени, Нора. Стореното е сторено. Трябваше да подходя към някои неща по друг начин. По по-добър начин. Но не го направих. Оплесках я здравата.
— Ти не можеш да се смяташ за отговорен, Робърт. Беси ми обясни защо — каза му бързо Нора Джейн, опитвайки се да го успокои. После веднага се запита какво значение имаше за нея как се чувства той.
— Наистина ли? Значи има обяснение, което трябва да чуя. Какво ги каза скъпата ми слабоумна снаха?
Нора Джейн реши, че със сигурност няма да умре от препиване. Причината за предстоящата й смърт бе определена сега: щеше да издъхне просто от притеснение.
— Тя ми каза, че на тебе, ъ-ъ, че на тебе това ти харесва. Че на всички мъже им харесва.
— Така ли? Е, това е било голяма помощ от страна на скъпата Беси. Тя обаче почти е права. Снощното преживяване беше много приятно, само че единственото, за което съжалявам, е, че ти не можа да му се насладиш така, както аз.