„Истина е. От мен се очаква да не се наслаждавам“ — помисли си тъжно Нора Джейн, разбрала, че становището на Робърт само потвърждаваше казаното от Беси. Той не очакваше да й хареса. Ако кажеше, че й харесва, само щеше да потвърди недостойното си потекло. Селянка месарка.
— Беси ме информира за всичко, свързано с това — каза му тя. Искаше й се свещите да не светят толкова силно, за да не можеше да вижда лицето му, нито пък той нейното.
— Направила ли го е? Е, това е хубаво. След като е жена, тя вероятно ти е обяснила всичко два пъти по-добре, отколкото аз бих могъл. Но това, което искам да ти кажа сега, Нора Джейн, е, че не искам да се страхуваш от мен. А ти се боиш от мене, нали?
Тя измъкна ръката си изпод неговата и веднага почувства дланта му върху бедрото си. Топлината му я опари през плата на нощницата. Тя облиза устни и преглътна мъчително, решавайки, че сега бе настъпило времето за смелостта. А може би и за добре насочен удар с юмрук.
— Да ме е страх ли? Пълна глупост. Аз не се страхувам ни най-малко.
— Никога не трябва да лъжеш, Нора Джейн — каза й той, премествайки се така, че да се облегне на таблата в горния край на леглото, с кръстосани върху завивките дълги крака. Позата му беше твърде предразполагаща и тя щеше да се отпусне, ако беше ден и те бяха облегнати на дърво, близо до някой поток, наблюдавайки носещите се облаци. Но не бяха и тя не се отпусна.
— Да лъжа ли? О, да твърдиш това наистина е много лошо от твоя страна. Нима казваш, че лъжа?
— Да, скъпо създание, точно това казвам. И, както ти е известно, го правиш изключително зле. Не те обвинявам обаче, че се чувстваш така. Баба ти ме предупреди, че знаеш много малко за това какво означава да си съпруга. Трябваше да позабавя нещата и да отнема невинността ти с твое съгласие, но има определени правила, засягащи женитби като нашата. Едно от тях е, че съюзът ни трябва да бъде консумиран в брачната нощ. Въпреки големия ни напредък в литературата и изкуството, и колкото и горещо да протестираме срещу това, ние, англичаните, все още сме варварска раса.
— Беси ми обясни и това — каза Нора Джейн, чудейки се защо внезапно я обхвана оптимизъм. Та той имаше намерение да я целуне пак тази нощ. Щеше да я държи в прегръдките си. Много й харесаха целувките и прегръдките му.
Мислите, които я измъчваха през целия ден, изчезнаха поради близостта на Робърт и тя разбра, че сега, когато бе омъжена, никога повече нямаше да бъде сама. Чувството беше успокояващо и в противоречие с това, което Беси бе определила като „наказанието на Ева“.
— Изглежда Беси се е спряла на всички подробности. Май съм подценил скъпата си снаха. Винаги съм бил на мнение, че главата й е съвсем празна. Ще се наложи да й благодаря, нали?
Робърт се обърна, за да погледне Нора Джейн.
— Но нали можем да забравим Беси за момент? Признавайки, че не е във възможностите ми да върна назад случилото се през последните седмици и по-конкретно — снощи, бих искал да започнем отначало. Какво ще кажеш за това?
— Да започнем отначало? — Нора Джейн прехапа устни, ядосана на себе си, че повтаря всяка дума, казана от Робърт. — Не разбирам.
И в този момент, погаждайки й страхотен номер, стомахът й закъркори. Шумно. Гладно.
— Ти не си вечеряла, нали, Нора Джейн?
Твърде много за цивилизован англичанин! Не знаеше ли съпругът й, че би трябвало да не обръща внимание на стържещия й стомах? Това беше нещо твърде лично.
Нора Джейн усети, че устните й взеха да се кривят и моментално си помисли дали няма да се върне предишният й кикот. Но какво пък значение имаше намекът му, когато той всъщност бе достатъчно интимен с нея предната нощ, в същото това легло?
— Шерито — започна тя като глупава овца, избягвайки очите му, — а после пилето беше толкова…
— … Отвратително, безвкусно, потискащо само с вида си и изобщо не можеше да се дъвче. Да, Нора, съгласен съм. Просто бъди благодарна, че не видя рибата! — накратко обобщи Робърт, като я хвана за ръка и просто я издърпа от леглото, а пръстите на краката й се свиха при докосването до студения под. — Ето какво се случва, когато се отпуснат юздите на прислугата. Не знам дали да им изплатя надниците, или да ги изхвърля всичките. Хайде.
Почувствала нощния хлад върху внезапно оголените си крака, със свободната си ръка тя побърза да издърпа края на нощницата си изпод завивките.
— Какво правиш? — попита тя, когато той взе халата й от долния край на леглото и просто я напъха в него. Двамата приличаха на някой изкуфял родител и на нищо неразбиращо дете.
— Ти не вярваш, че дойдох тук, тази вечер, за да повторим станалото предната нощ, нали? Слава Богу, останал ми е малко разум. Ти си гладна, Нора. Изненадващо е, но открих, че и аз съм гладен. Затова слизаме долу в кухните. Там трябва да има някой и друг кокал за глозгане. Къде са пантофите ти?