Робърт повдигна вежди и погледна баща си, изчаквайки го да опровергае погрешното схващане на мисис Темпъл, че не той, а Уилям е тазгодишната жертва за заколение от семейство Гиър. Но установи, че със същия успех би могъл да отправи молбата си към Сфинкса, след като видя каква „смелост“ излъчваха бързо премигващите очи на по-възрастния мъж.
— Мисис Темпъл — каза Робърт, усмихвайки се на жената, — очевидно баща ми си е глътнал езика и вярвам, че единствено на мене остава да обясня някои подробности, хм, от нашето предложение. По-малкият ми брат, лорд Уилям Гиър, е този, който няма търпение да стане срамежливият младоженец на вашата внучка. Аз съм лорд Робърт, вторият син. Синът ерген.
— О, знам кой си и какъв си — махна с обсипаната си със скъпоценности ръка мисис Темпъл. — Ти си единственият с ум в главата, единственият, от който може да излезе нещо. Просто съм чула нещо подобно — не че съм видяла много от такова голямо разстояние. Какво бих могла да искам от най-малкия син и всъщност каква работа има закоравял пияница в сделката? Нека да играем с открити карти! Става, нали?
— Щом настоявате — въздъхна лорд Робърт.
Наистина тази жена го изморяваше.
— Както ми беше казано, след като графът е инвалид и вече не е способен да създава никакви малки търговчета на въглища, ти, вторият син, ще станеш маркиз, когато тук присъстващият Стивън ритне петалата. О, да. Моята Нора Джейн ще бъде графиня на Ийстърли, когато брат ти Роджър си получи полагащото му се. После ще стане маркиза, преди да изминат десет години, ако Стивън е толкова болен, колкото изглежда в този момент. Моят Сам имаше горе-долу същия вид, когато беше мъртъв вече от два дни! И така. Не, лорд Робърт! Или ти, или никой!
— Тогава никой, мадам!
Цялата хумористична ситуация, която Робърт съзираше в затруднението на баща си, се изпари, като се видя въвлечен в тази луда история: да възвърне богатствата на семейство Гиър чрез женитбата си с внучката на Сюзън Темпъл.
Да, семейните богатства бяха твърде изчерпани.
Имението „Грийн Касъл“ бързо се превръщаше в руини.
А парите на Темпъл щяха да дойдат като дар Божи…
И Уилям, проклет да е все пак, се беше съгласил, макар и неохотно, на чифтосването. Не че по-малкият брат на Робърт имаше някаква друга възможност. Не че някой от двамата разполагаше, с каквито и да са перспективи.
В крайна сметка нямаше много пътища и възможности, които търсещи богатство джентълмени да сметнат за приемливи. Нямаше много благородни дебютантки, чиито богати татковци да са готови да захвърлят и дъщерите, и парите си на прахосническо семейство като Гиър. Робърт добре знаеше тези неща, тъй като преди пет години достатъчно бързо му бе посочена вратата. Тогава, оплетен в паяжините на онова, което смяташе за Истинската Любов, бе поискал ръката на хубавата, греховно богата лейди Ема.
По онова време той дори не беше и помислял за зестрата на прекрасната Ема. Обаче баща й беше. И Робърт се закле никога да не предлага женитба, докато не успее да възвърне състоянието на Гиър. Едва тогава би могъл да си избира каквото си поиска от кюпа, когато тръгне на лов за годеница. Ако някога въобще тръгнеше на лов за годеница…
Но, по дяволите, сега той не бе на лов за невести! И не изпитваше дори най-слаб интерес към абсурдното предложение на мисис Темпъл.
Като погледна с надежда баща си, Робърт се изправи, чакайки го да обясни на тази Темпъл уверено и точно какво да направи с богатството си и да го последва обратно през бъркотията от доспехи и маси към изхода.
С по-голям успех би могъл да кандидатства за местенце в свидетелската ложа при Второто пришествие.
— Робърт — каза баща му ласкаво, — не решавай нещата така изведнъж. Сюзи, исках да кажа Сюзън, има своя гледна точка. Роджър, Бог да благослови момчето, не е добре, а ти си по-сполучливият избор в сравнение и с Уилям. По-възрастен си, по-улегнал. Бог ми е свидетел, че носиш върху раменете си разумна глава, за разлика от Уилям, който пие, ти го знаеш — каза той, извивайки се от мястото, където седеше, за да се обърне към мисис Темпъл. — Но ти имаш поглед върху това, нали? Направила си кариера от пиенето през последните няколко години, искам да кажа, че това е единственото нещо, което той върши сравнително добре.
Мисис Темпъл повдигна туловището си от стола и отиде до близкото писалище, откъдето взе ситно изписан лист хартия.
— И ти искаш от мене да дам половината си състояние на момче, което да го изпие и изпикае? Изобщо не става! Искам да вложа солидно парите си, Стивън, и няма да го направя чрез някакъв пройдоха! Ето, написала съм всичко. Робърт, ела и го прочети заради мене! Няма смисъл да държа куче, което да ме лае, както обичаше да казва Сам. Впрочем аз те купувам, така че ти също можеш да започнеш да джафкаш.