Той я водеше в кухните? В този час? Божичко! Кухните бяха владение на готвачката и другите прислужници, които не одобряваха присъствието на господарите си там. Никога ли нямаше да разбере тези Гиър?
— Някъде под леглото, предполагам — отговори накрая Нора Джейн, установила, че съпругът й чака отговор. После втрещено загледа лорд Робърт, който коленичи и затърси по тъмния под. — Защо просто не позвъним за Мариан?
Той я бутна обратно на ръба на леглото, нахлузи един след друг пантофите й, след което отново я изправи.
Ухилен по момчешки — имаше доста хлапашки вид за съпруг — той каза:
— Какъв смях ще падне, а, лейди Робърт? Готова ли сте? Трябва да бъдем тихи. Бог знае дали Уилям още не се мотае наоколо. Заключих избите, намалих количеството алкохол за сервиране през деня и той няма нищо, с което да придума Бабит да му даде ключа. Не че Бабит би се смилил над него. Цяла вечер Уилям обикаляше наоколо, претърсвайки шкафовете за някоя бутилка, която може да съм пропуснал. Като някоя изгубена душа ще броди из коридорите, ревящ с такава сила, която може да събори къщата.
— Бедният Уил — промълви Нора Джейн. Състрадателното й сърце бе трогнато от състоянието на лорд Уилям, изпаднал в такова отчаяние.
— Не съвсем. Можех да го заключа в стаите му, без нито капка. Но целта ми е да го откажа от пиенето бавно, за доброто на всички. Сега ела с мен.
Лорд Робърт я хвана за ръка и я поведе към вратата. За да я предупреди да пази тишина, той й намигна и постави пръст пред устата си.
— Нямаш намерение да крещиш „Пожар!“ с всички сили, нали? — осмели се да прошепне тя. Помисли си, че в момента той е копие на обичащия смешките негов по-малък брат.
— О, значи Уилям пак се е занимавал с това — отговори й той с крива усмивка, което й се стори толкова привлекателно. — Имаме доста неща, за които да говорим, Нора Джейн. Ще слезем по стълбите за прислугата в края на коридора, нямаш нищо против, нали? Те водят право към кухните на фамилното крило. Хубаво, че вече рядко използваме главните кухненски помещения, защото и двамата щяхме да измръзнем до смърт, ако се наложеше да пътуваме толкова надалече. Сега тихо, Нора Джейн. Тръгваме!
Чувствайки се като непослушно дете, избягало от детската стая и притеснена от предстоящата авантюра, Нора Джейн се остави да бъде изведена в сумрачния коридор, а ръката й здраво стискаше тази на съпруга й.
Стълбището на слугите беше доста тясно, с неприятни извивки, така че тя постави свободната си ръка върху гърба на лорд Робърт, докато си проправяха път през зле осветения проход. Най-накрая той я изведе право в кухните, където слаб огън гореше в единия край на камина, дълга колкото цялата стена.
„Тази площ изглежда по-обширна на дневна светлина. А и не е много чисто. Ще трябва да си поговоря със слугите, тъй като, за да се приготви добра храна, кухнята трябва да е абсолютно чиста“ — помисли си нервно тя и пристъпи към грубата дървена маса в средата на стаята. Робърт взе свещник с три свещи и се зае да обследва студения килер с дебели стени, който представляваше стая, отделена от главната кухня. Нора Джейн остана в почти непрогледен мрак.
— Намери ли нещо? — попита тя миг по-късно, просто, за да чуе гласа си.
Той се появи почти веднага със свещника в едната ръка и с голяма дървена паница в другата. Паницата беше увита в някакъв плат, но тя със сигурност съдържаше останките на прасето от представлението на лорд Уилям. Робърт сложи паницата на масата и я отви.
— Едно нещо с рядка хубост, нали? Ах, с каква радост ще я погълнем! Трябва да има сирене в онзи шкаф, ей там, Нора — каза той, а после с една от свещите запали още няколко из стаята.
И пак потегли. Този път по посока на кухненското килерче, където държаха хляба, брашното и други неща от тоя род. Тя знаеше това от светкавичния си тур за запознаване с кухните, още преди женитбата си.
Нора Джейн откри малко колелце сирене и после се упъти към откритите лавици, за да вземе оттам две нащърбени глинени чинии, очевидно използвани от прислугата, както и един нож от внушителната редица подобни кухненски съоръжения, забодени в дървен блок до сухата мивка.
— Няма мляко, нали? — попита тя, щом лорд Робърт се върна със самун спечен хляб.
Той постави стола до масата и с елегантен жест на ръката си я покани да заеме своето място.
— Мислех си, че може да има кана при сиренето — обясни тя, — но нямаше. Сутринта ще се наложи да направя списък на необходимите продукти. Мога да върша това. Баба Темпъл ме научи.