Нора Джейн веднага си представи графа на Ийстърли: мъж, принуден да се откаже от истинската си любов, за да се ожени за пари. Романтичен образ на необичан, прикован към инвалидния стол и изпълнен с горчилка човек. Граф Роджър — едно тъжно видение…
Но Робърт продължаваше да говори.
— Накрая си купих офицерски чин. Вярвах, че дългът повелява на втория син или да отиде на война, или да приеме свещенически сан, идея, която бе и продължава да ми е напълно чужда. Надявах се, че Родж и Уил, които се бяха присъединили към останалата част от семейството в Лондон, ще се вразумят и ще се върнат в „Грийн Касъл“, преди напълно да ни разорят.
Той подпря с ръка брадичката си.
— За да бъда напълно искрен, Нора, трябва да ти кажа, че се чувствах безсилен и с вързани ръце, след като се опитах сам да управлявам „Грийн Касъл“ с малкото пари, които имах.
— Къщата се нуждае от някои поправки — кимна разбиращо Нора Джейн. Но беше ли позволено на героите да се чувстват с вързани ръце? Беше ли позволено на съпрузите да бъдат човешки същества?
— Отново владетелка на разума. Не си обиколила земите и градините, нали? Превърнали са се на сметища, а чифликът е опустошен. Няколко от фермерите ни си отидоха, а тези, които останаха, знаят, че е невъзможно да се направи нещо, без да има нужда от много средства. Ето защо беше невъзможно да отхвърля предложението на баба ти. Има толкова много неща за вършене в мелницата, в горите и полята, в селото. Но аз май се отплеснах…
— Ти наистина си загрижен за земята и хората — заяви Нора Джейн. Лорд Робърт Гиър беше добър човек и тя бе горда, че е негова съпруга, макар че все още изпитваше мъничко страхопочитание към него. Но това не бе нищо повече от момичешка боязън и склонност към мелодраматични изводи. — Радвам се, че можах да помогна, макар и малко.
Лорд Робърт се засмя с гърления си приятен тембър.
— Петдесет хиляди лири и уреждането на всички ипотеки едва ли може да се нарече малка помощ, Нора. Ти спаси „Грийн Касъл“. Сега от мене зависи отново да превърна имението в процъфтяващо. Това обаче, боя се, ни връща обратно към въпроса за моето семейство.
— Баща ти заминава утре, нали — попита Нора Джейн и се изчерви, като си спомни как бе нарекла маркиза с малкото му име. Лорд Робърт говореше като герой, а съпругата му просто се бе държала като невъзпитана грубиянка пред цялото семейство. Заминаването на маркиза вероятно щеше да й даде малко простор, щеше да й позволи да диша свободно, да възвърне самообладанието си и да се захване със задълженията си на героиня, в унисон със съпруга си герой. — Дали той ще потегли рано през деня, или пък по-късно? Как мислиш?
Лорд Робърт се усмихна. Той започна да мачка бузата си, което му придаде изражението на малко момче, готово да извърши беля.
— Ако закусиш в покоите ни, ще можеш да го избегнеш, малката ми — подкачи я той, после стана сериозен. — Не трябваше да се самозалъгвам, че баща ми ще остане тук да ми помогне. Той не се върна в „Грийн Касъл“, дори когато заминах да служа при Уелингтън. Тогава нито един от тях не си дойде у дома. Много жалко, като се има предвид какво се случи…
Предусещайки някаква интрига, Нора Джейн забрави да отхапе от хляба.
— Какво се случи, Робърт?
— След като вече почти от две години бях заминал, Уилям реши да ме последва на война. Татко обаче изцяло отхвърли плана му, като отказа да му плати за офицерски чин. С Родж, който също бе решил да стане доброволец, понеже се нуждаехме от всички мъже, годни да носят оръжие, направи същото. И така Уилям и Роджър, които нямаха възможност да си закупят сами офицерски звания, останаха в Лондон. И двамата имаха още една година да безделничат. Предполагам, че така им е хрумнала идеята за конните надбягвания — просто като някакво занимание.
Той се облегна назад и пресуши чашата си, забравил, че в нея имаше само вода, а не вино.
— И Роджър бе наранен — довърши вместо него Нора Джейн, стигнала бързо до този извод. — Тази вечер се досетих, че Уилям се смята отговорен за положението на графа. Но — добави тя с надежда — Уилям е сигурен, че Роджър може отново да проходи, стига само да се опита.
— Имаш пред вид крясъците „Пожар!“? — каза лорд Робърт и отново се усмихна. Нора Джейн окончателно се убеди, че щом се усмихне, съпругът й става изключително красив и още по-достъпен.
— Всички вярваме, за наше и негово добро. Само Роджър отказва да повярва. Костите му заздравяха, но благодарение на неговата инертност мускулите и волята му просто изчезнаха. Бедният Роджър! Щеше ми се да го познаваш отпреди. Преди Беси, преди нещастния случаи. Беше толкова жизнен, толкова безгрижен — Робърт въздъхна. — Рано тази сутрин той дойде при мене и ме помоли да напиша писмо до адвоката ни, с което да се поинтересувам как да се разведе с Беси и да й осигури издръжка, така че тя да има възможността да започне нов живот с някой здрав мъж.