— О милият! — възкликна Нора Джейн. Нежното й сърце бе докоснато от благородството на графа — Сигурно много я обича.
Робърт стана от стола и се подпря с ръце върху него гледайки Нора Джейн.
— Не мисля така. Всъщност, убеден съм, че двамата се ненавиждат. Самосъжалението подтиква Роджър да направи това, дори и да не го признава. Присъствието на Беси в „Грийн Касъл“ му напомня за предишния живот в Лондон, а отсъствието й — горчивия факт, че тя продължава да води съществуване, изпълнено със забавления и свобода в „Мидхърст“, докато той е залепнал тук, в „Грийн Касъл“. Освен това — добави той — го тормози и липсата на дете.
Нора Джейн възнамеряваше да каже на съпруга си, че Беси мрази да изпълнява задълженията си в леглото. Но все още не беше в достатъчно близки отношения с Робърт, за да подхване толкова деликатна тема, без да се изчерви или да заеква. Така че отговори бързо и не съвсем откровено.
— Да, баба Темпъл ми обясни това. Смятам, че тя се уповава на надеждата един ден внукът й да стане маркиз на Чевли. О! Май не трябваше да казвам това, а?
— Защо не, малката ми? Това е съвсем вярно. Сюзън не си хвърля парите напразно. Това е още една причина, която ме накара да проведем този разговор.
Нора Джейн си отдъхна.
— Ти я мразиш, нали?
— Не съвсем. Тя е разумна, прагматична жена. Не харесвам склонността й да използва другите, за да постигне своето. Нора — той се приближи до нея и хвана ръката й, — стореното е сторено, но това не означава, че трябва да играем изцяло по свирката на баба ти.
Нора Джейн отдръпна ръката си. Да не би да смяташе да я отпрати? Задъхано и забързано, тя се втурна да му обяснява:
— Но аз искам да ти помогна. Подготвена съм за съпруга. Мога да ръководя домакинство, да посещавам болни, дори да преглеждам сметките. Може и да не вярваш, като ме гледаш такава малка, но аз знам как да се оправям с прислугата и не се страхувам да давам нареждания. Дори изучих много повече от основното — за изпълнението на ежедневните проблеми, които възникват в един чифлик. Може и да не мога да чета на гръцки или да разпознавам изящното изкуство, но съм един вид учена домакиня. Умът ми е претъпкан от полезна информация.
Тя се намръщи, когато той се усмихна снизходително и поклати глава.
— Но ако ти не…
— Не това имам предвид, малката ми.
— Така ли? — Тя се поотпусна. — Какво имаш предвид?
— Имам предвид, Нора, че ни трябва известно време да се опознаем, преди да повторим предната нощ. Оженихме се като непознати, но дойде времето да се научим да бъдем приятели. Само тогава би трябвало да мислиш за вероятни наследници.
— О, разбирам.
Нора Джейн произнесе това толкова тихо, че сама едва се чу. Защо бе толкова разочарована? Какво, по дяволите, й ставаше?
— В своята стая ли ще спиш в такъв случай?
Усмивката му беше унила.
— Не мисля, че е необходимо нещо чак толкова драматично. Освен това не искаме слугите да говорят, нали? Сюзън плаща поне на двама от тях да й докладват всяко наше действие. Не се тревожи, Нора. Вярвам, че мога да споделям едно и също легло с тебе, без да се хвърлям отгоре ти като див звяр. По-късно, след няколко седмици или месеци, когато станем по-близки, като свикнем с тази женитба, можем да помислим за преодоляването на бариерата. Просто не желая да повторя и тази нощ фиаското, което кара жена ми да се чувства дотолкова нервна с настъпването на вечерта, че да търси утеха в шерито. Прав ли съм?
Той седна отново.
— А сега защо не си довършиш храната, за да те заведа обратно в леглото? Сигурно си изтощена.
— Добре.
Нора Джейн послушно отхапа един залък, после още един, довършвайки яденето не защото беше още гладна, а защото съпругът й бе настоял. Беше сигурна, че предложението му нямаше нищо общо с нервността или с чувствителността й, нито дори с набезите й върху алкохола. Явно тя просто не го привличаше, щом можеше да спи в едно и също легло с нея, без да изпитва и най-слабото желание да я люби. Омъжена едва от два дни, тя се провали като съпруга!
И двамата мълчаха. За да прекъсне конфузното положение, Нора Джейн каза първото нещо, което й хрумна:
— Аз… аз доста харесвам Беси — каза тя. — Може и да е много глупава, но ми беше от голяма полза. Ти напълно ли си убеден, че не трябва да си подстригвам косата? Ако искаш да знаеш, наистина мразя косата си. Баба Темпъл избра прическата, като каза, че щяла да ми придава по-голяма тежест. Аз обаче съм сигурна, че видът ми е такъв, като че ли очаквам всеки момент да бъда премазана от тази огромна купчина коса. А колко ненавиждам машата за къдрене!