— Какво каза? Няколко рокли ли? Бих могъл да купя цяло малко село за парите, които ти…
Беси намери спасение зад бяла дантелена кърпичка, която притисна към очите си.
— Не, не, Робърт! Не крещи така! Нищо такова не исках да кажа, наистина, а и Нора Джейн те защитаваше много ожесточено. Моля те, плашиш ме. Ти знаеш как изтървавам по някоя глупост! Ти беше много мил и знам колко силна е обичта ти към Роджър. Просто така ми се иска да отида в Лондон за Сезона… А още повече, след като сега разбрах, че онази ужасна жена Елизабет Франклин се връща в селото. И то със сина си! О, тя е родила син, а аз не съм!
Тя захлипа в носната си кърпичка.
— Проклятие! — възкликна лорд Робърт, после пое дълбоко въздух, налагайки си да се успокои. Беше прав в преценката си за жената на своя брат: главата й бе пълна с перушина. Но това не значеше, че не можеше да навреди с острия си език и на Нора, и на Роджър.
— Беси — започна той отново, като се мъчеше да говори тихо и спокойно, — съжалявам. Нямах намерение да избухвам. Всъщност исках да разговарям с тебе за съвсем други неща и по-точно — да ти благодаря за разговора ти с Нора за… за семейния живот.
— Да ми благодариш? Наистина ли? — Тя веднага засия, попивайки за последен път очите си, преди да пъхне кърпичката в джоба на роклята. — О, Робърт, не е необходимо. Само казах това, която всяка любеща сестра би казала.
— И какво точно би казала една любеща сестра? — окуражи я лорд Робърт.
— Наистина ли искаш да знаеш? Колко забавно! Беси се наклони към него с леко приведени рамене, със здраво стиснати в скута ръце и с очи, които се въртяха наляво — надясно, сякаш се страхуваше някой да не я подслушва.
— Разказах й за красотата, за абсолютното чудо на любовта на женените — прошепна тя, после се изкиска. — О, не трябваше да бъда толкова пряма, Робърт, наистина не трябваше. Но като си спомних хармонията и абсолютния екстаз, които делях с моя Роджър, преди нещастния случай, разбира се, знаех, че просто съм длъжна да отстраня страховете на Нора Джейн.
— Разбирам — каза мрачно лорд Робърт. Роджър бе намеквал неведнъж за по-интимната страна от женитбата им с Беси, но Робърт не си спомняше да е произнасял думата „екстаз“. По-скоро бе чувал „отвращаващо“, дори „отегчително до смърт с нейните крясъци, с разрешената коса и други подобни“.
— О, да — продължи Беси, без да си поеме дъх. — Вчера сутринта намерих Нора Джейн бледа като призрак и уплашена. Веднага разбрах, че не е прекарала добре брачната си нощ. Вие, мъжете сте такива нетърпеливи зверове! Аз естествено побързах да я уверя, че всичко ще бъде чудесно сега, след като бракът е консумиран. Знаех, че трябва да бъда лоялна спрямо тебе, въпреки че жени като бедната Нора Джейн… Робърт, не би искал да ме караш да се червя, нали?
— Да, Беси, ще го направя. Моля те, продължавай. Какво щеше да кажеш за Нора?
Беси наклони глава настрани, така че идващата от прозорците слънчева светлина запали малки златни пламъчета в косата й. „Приличат на ореол“, помисли си лорд Робърт, после прогони това сравнение, намирайки го за абсурдно. Графинята на Ийстърли не беше ангел, тя бе безмозъчна лъжкиня, чието безсмислено дърдорене и крещящо невежество можеше да се окаже дори опасно.
— О скъпи! Как да започна? Вие, мъжете, изключително си приличате, Робърт. Обичате лудориите в леглото с всички — от съпругите до най-долните проститутки. Не съм ли нрава?
— Предполагам — отвърна Робърт, чудейки се не е ли той този, който би трябвало да се черви. Тя пак се наведе напред.
— Жените обаче не са като мъжете, Робърт — прошепна важно тя. — Някои от нас, за съжаление, не са създадени за… О, Робърт, как мога да произнеса това? Не могат да се наслаждават на този вид удоволствие. След това, което Нора Джейн сподели вчера, и от собственото ми досещане, боя се, че тя е точно от тези жени.
Беси въздъхна дълбоко и съчувствено хвана ръката му, като че ли го утешаваше за нечия смърт.
— Бедничкият ми! Милото, нещастно момче!
Лорд Робърт избута ръцете й, изправи се и гневно закрачи.
— Това са пълни глупости, Беси! — заяви той, като му се искаше да повярва в собствените си думи. Но той беше мъж, а Беси — жена. Сигурно имаше неща, които той не знаеше.
Спря да крачи наоколо и се завъртя към нея, след като му хрумна друга мисъл.
— Мили Боже, не си казала нищо на Нора, нали? Бялата дантелена кърпичка се появи отново.
— Да съм й казала нещо ли? Как ме нарани, Робърт! Разбира се, че нищо не съм й казала. Но това е известен факт, макар и само на жените, а не на вас мъжете, които се смятате достатъчно силни да разтопите с докосването си всяка жена. Нора Джейн е толкова мъничка, Робърт, с такова деликатно телосложение, че правенето на любов за нея е невъзможно да мине без болка. Предполагам, че по този начин природата предпазва такива жени от смърт при раждане. Ти много приличаш на Роджър, нали, въпреки че бих искала да греша. Но без значение каква е причината, Нора Джейн се ужасява от докосването ти, почти толкова, колкото я е страх да не те разочарова, понеже скъпото дете вярва, че те обича. Тя по-скоро би умряла, отколкото да признае каква болка й причиняват твоите полови изстъпления. В това съм напълно убедена!